Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
— Юрий — попита Брайсън още в колата, — какво според теб може да цели Пришников?
— Питаш във връзка с Ювелира, нали, приятелю?
— Да. Помня, че беше много наясно с китайските игри, нали си работил и в отдела за Китай на КГБ? Какво може да спечели Пришников от съюз с генерал Дзай?
— Къде ли не съм работил… но нали чу какво каза самият Лабов? Правителствата вече не важат. Големият бизнес определя правилата. Ако си на мястото на амбициозен титан като Пришников и желаеш да контролираш половината от световните пазари, едва ли ще намериш по-точен партньор от човек като Ювелира. Той е член на армейския генерален щаб, всъщност именно той превърна армията в мощен икономически механизъм, дори в нещо като групировка. Именно той движи всички икономически игри.
— Като например?
— Китайските военни контролират учудващо огромна мрежа от предприятия, с взаимно преплитащ се бизнес, при това интегрирани на вертикален принцип. Като започнем от автомобилни фабрики до авиолинии, от областта на фармацевтиката до телекомуникациите. Освен това разполагат с огромни недвижими имоти — хотели в цяла Азия, сред които и една истинска перла — пекинския „Палъс“. Притежават и повечето от китайските летища.
— Аз пък защо съм чувал, че правителството посегнало върху военните и се опитвало да ограничи властта им? Световните агенции бяха съобщили, че китайският премиер издал указ, с който нарежда военните да предадат имотите си на държавата.
— Е, да, Пекин се опита да направи това, но закъсня — изпуснаха духа от бутилката, както казвате вие, американците. Или по-добре да употребим класиката, а? Кутията на Пандора, приятелю мой, да — Пандора! Много закъсня правителството в Китай — армията е вече най-могъщата сила в страната.
— Защо се говореше тогава за непрекъснати съкращения на военните бюджети?
— Ами да, така е — презрително изпуфтя Тарнаполский. — Орязват им парите, а военните продават няколкостотин броя оръжия за масово унищожение на този-онзи из Третия свят, вземат си милиончетата и това е. Гаражна разпродажба, както казвате вие в Америка. Сетне си набавят продаденото и в текущия арсенал няма никакъв проблем. Драги ми Колридж, така наречената Китайска народна освободителна армия е толкова могъща в икономическо отношение, че просто си нямаш представа. Вече са усетили и огромната стратегическа важност на телекомуникациите. Те си правят и си пускат спътници, владеят най-голямата телекомуникационна компания, работят в сътрудничество със западните гиганти — „Моторола“, „Куолком“, „Систематикс“, „Нортел“ и другите: развиват и създават огромни телекомни мрежи и информационни системи. И кой е истинският господар на всичко това, нека да не го наричаме собственик, макар че практически си е именно такъв? Кой? Ювелира. Нашият стар познат.
Спряха направо на пистата. Там вече ги чакаше малка машина — „Як-112“, с един двигател, четириместна. Наистина малък самолет, може би най-малкият в бизнеса. Тарнаполский забеляза изненадата по лицето на Брайсън и веднага каза:
— Повярвай, приятелю, за толкова кратко време само това успях да осигуря. Имат и доста по-големи машини — якове, антонов, но всичко е в разход.
— Ще ми свърши работа, Юрий. Благодаря. Задължен съм ти.
— Хайде сега, нека го наречем бизнесменски жест…
В същия миг се чу писък на форсиран докрай двигател и свистене на гуми. Извърнали изненадани физиономии в посока на шума, двамата зърнаха бързо приближаващ се джип, черен, лъскав. Летеше към тях стремително, закова недалеч, а от него изскочиха трима в черни маски, черни кевларени бронежилетки с автомати. Командоси!
— Кои са тези, по дяволите? — изпъшка Юрий.
— Прикрий се! — викна Брайсън и приклекна зад аудито. — Мамка му! Не сме въоръжени!
Тарнаполский вече трескаво бъркаше под шофьорската седалка, откъдето изтегли метално чекмедже с няколко оръжия и резервни пълнители. Подаде на Брайсън деветмилиметров автоматичен „Макаров“, извади още автомат „Калашников“, тип „Бизон“, оръжието на Спецназ — бившите съветски части със специално предназначение.
По предното стъкло на аудито вече чаткаха куршуми, то побеля, но издържа — беше поне частично бронирано.