Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
— Колата бронирана ли е? — викна Ник на Юрий.
— Лекият вариант — ниво първо. Стой зад вратите.
Брайсън разбра и кимна. Многопластова броня, вероятно сплави плюс плексиглас — добра защита.
Куршумите отново засвириха над главите им. През стъклото се виждаха застаналите в поза за стрелба командоси.
— Ето ти специален подарък от Пришников — процеди Тарнаполский през стиснати зъби.
— Вероятно съпругата се е обадила? — подхвърли Брайсън и веднага се замисли.
А откъде знаеха къде да изпратят командосите? Може би отговорът бе съвсем прост: най-бързият път извън Русия е въздушният. Значи трябва да се покрият летищата. Всеки, дръзнал да убие първия помощник на Пришников, незабавно ще хукне към някое от тях. Сигурно имаха екипи на всяко възможно летище. Такива има няколко около Москва, но само две са лицензирани за частни самолети. Къде са ангажирани частни самолети за незабавно излитане? Еди-къде си… не бе трудно да се проверят подобни неща, особено за човек с огромните ресурси на Пришников.
Тарнаполский се подаде иззад вратата за секунда и пусна дълъг откос.
— Йоб твою мать! — изрева към хората в черно и пак се прикри.
Единият се свлече на земята.
— Не си забравил занаята, Юрий — усмихна се Брайсън.
В същия миг предното стъкло се пръсна, за трети път обстреляно от командосите. Брайсън се надигна и стреля няколко пъти, Юрий последва примера му, като се възползва от прикритието. Още един рухна на земята, но третият внезапно изчезна. Къде бе отишъл?
Двамата внимателно огледаха терена пред себе си. Осветено бе само черното покритие на пистата, но не и околните поля с рядка растителност, където вероятно в засада бе залегнал третият командос.
Така започна тази игра на котка и мишка, на живот и смърт и тя се оказа последната за Юрий Иванович Тарнаполский, бивш офицер от КГБ и другар по съдба на Брайсън.
Хората на Пришников очевидно бяха отлично обучени да се прикриват и стрелят из засада въпреки първоначалното им самоубийствено позьорство. На няколко пъти Брайсън и Тарнаполский стреляха по мяркащи се сенки, но все неуспешно и когато Ник забеляза червеното кръгче да лази по главата на приятеля му, бе вече прекалено късно. Все пак извика силно:
— Залегни, Юрий!
В следващата десета от секундата излезлият изневиделица иззад колесника на самолета командос пръсна главата на Юрий. Това донякъде даде възможност на самия Ник да стреля няколко пъти бързо и да повали неприятеля, но другарят му бе вече мъртъв.
Така или иначе нямаше време за друго, освен да притича до самолета. Вероятно други хора бяха вече алармирани и на път за Внуково. Единственият шанс за спасение бе да излети сам, без пилота, който междувременно бе изчезнал някъде.
Скочи на крилото, оттам влезе в пилотската кабинка, бързо закопча коланите, дръпна плексигласовия капак, затвори очи. Сега какво?
Да вдигне машината във въздуха не бе проблем, имаше достатъчно опит и умения за това от миналото. Но как щеше да се оправи с навигацията в руското въздушно пространство, след като нямаше разрешение за излитане, не знаеше дали бива да се обади на кулата, какво да поиска от диспечерите? Но пък имаше ли избор? Да остане на земята означаваше само едно: да попадне в ръцете на Пришников.
Дълбоко пое въздух, сложи шлемофона и включи запалването. Двигателят мигновено завъртя. Прегледа уредите пред себе си, бавно потегли към края на пистата.
Но не можеше да мине без контролната кула. Излитане без разрешение на диспечера не бе само рисковано или да кажем фатално, то би било прието от компетентните власти като провокация и съответно санкционирано. Бог само знае какви мерки имаха руснаците за подобни случаи.
Включи микрофона и заговори на английски — езика, използван от въздушните диспечери в цял свят.
— Внуково-кула, Яковлев-112 Рос-Тран три девет девет, еф като фокстрот моли разрешение за излитане. Номер едно за писта номер три, незабавно излитане. Дестинация Баку. Повтарям — Баку.
Отговорът прозвуча след две секунди, с леки пукания, но иначе кристално ясен:
— Что? Не разбрах. Моля, повторете. Моля, повторете.
— Рос-Тран три девет девет еф като фокстрот моли разрешение за излитане за Баку. Готов за излитане от Внуково три.
— Рос-Тран три девет девет, нямате депозиран летателен план! Чувате ли ме, Рос-Тран три девет девет?
Боже мой, няма никакво време! Брайсън продължи да импровизира: