Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
През ранните години на кариерата си Тарнаполский бе душил по следите на предполагаеми дисиденти и дребни престъпници и познаваше Москва като петте си пръста. Сега се движеше на дискретно разстояние от бентлито — отпред или отзад — и скъсяваше дистанцията само когато гъстотата на движението се засилваше и бе безопасно да бъдат по-близо.
Влязоха в „Калинин“ и попаднаха в сериозно задръстване. Голям камион бе ударил кола, след което се бе извъртял и застанал напряко на платната. Милиция още нямаше и повечето шофьори гневно натискаха клаксоните или крещяха обидни думи от отворените си прозорци, като че това щеше да отпуши движението.
Малко по-рано Юрий бе извел камиона пред бентлито и сега то се намираше непосредствено зад него, отвсякъде притиснато от спрели автомобили. Третият им човек бе излязъл от виновния за задръстването камион с прибрани в джоба ключове и бе тръгнал ужким да търси помощ. Нямаше никаква вероятност положението да се оправи скоро.
Облечен в черно — джинси, поло пуловер и ръкавици — Брайсън бе клекнал на пода в каросерията на техния камион и отваряше направения там люк. Сетне се хлъзна надолу — същинска змиорка — и пролази разстоянието до бентлито. Нямаше начин някоя кола да мръдне; дори и това да станеше, бентлито нямаше да може да тръгне напред, защото бе подпряно от камиона, на чийто волан бе Тарнаполский.
Ник пролази още малко назад с биещо до пръсване сърце и като влезе под шасито на бронираната машина, започна да търси нужното му място. Отдолу колата бе непрекъснат масивен блок от сплав — стомана, алуминий, полиетилен; имаше само един-единствен отвор — за въздушен филтър. Това бе друг уязвим пункт на бронираните автомобили: затворените херметически пътници трябва да дишат. Сега Брайсън извади изпод полото алуминиева филтърна пластина с леплив гръб и внимателно я притисна към отвора за въздух. Предметът бе специално построено миниатюризирано контейнерно устройство с дистанционно радиозадвижване, което Тарнаполский бе поръчал на познати специалисти. Ник опипа пластината, увери се, че е залепнала здраво, и внимателно тръгна назад.
Безпрепятствено стигна до люка и се вмъкна в камиона.
— Ну, хорошо? — ухили му се Тарнаполский и посегна към телефона.
— Окей — кратко отвърна Брайсън.
Юрий се обади на третия човек и му нареди да започне изтеглянето на камиона. Междувременно в далечината завиха полицейски сирени.
След няколко минути, макар и тежко и тромаво, автомобилите се размърдаха, ругатните спряха, шофьорите махнаха ръце от клаксоните. Колоната потегли, водачът на бентлито свирна на камиона пред него, набра скорост и отфуча напред по „Калинин“. Сетне направи редовния си завой и влезе в тихата улица, връщайки се по сутрешния път.
Тогава Брайсън натисна бутона на дистанционното управление, което държеше в ръка, а Тарнаполский последва бентлито. След няколко секунди ефектът бе очевиден. Кабината на лимузината се напълни с бял дим, тя видимо загуби управление и се качи на бордюра, спирачките остро изсвириха, едновременно се отвориха две врати и Лабов и шофьорът изскочиха като тапи на улицата. И двамата кашляха, кихаха и отчаяно триеха очи, а водачът безсилно държеше пистолет в едната ръка. Тарнаполский рязко изви волана и спря. Двамата изскочиха от кабината, Юрий изстреля нещо в шофьора и той рухна на земята. Бе стреличка с упойка, която щеше да държи поне час и щеше да замъти съзнанието му достатъчно, че да не си спомня добре какво му се е случило. Брайсън се втурна към Лабов, който бе седнал на бордюра и продължаваше да се дави, изправи го на крака и силом го поведе към камиона. Тарнаполский пък вдигна спящия шофьор и го намести на седалката в бентлито, извади от джоба си бутилка евтина водка и като разчекна устата му, изля там колкото можеше от нея, изля и по дрехите му, изтръгна стреличката, остави шишето до него и взе куфарчето от задната седалка.
Всичко стана за по-малко от минута. Междувременно Брайсън вече бе качил слабоватия Лабов в мръснобелия камион със зацапани от калта номера. Такива като него колкото си искате по московските улици…
Някъде около осем часа вечерта здраво овързаният Лабов седеше на твърд метален стол в голям изоставен склад някъде в район Черьомушки, недалеч от пазара за плодове и зеленчуци на едро. Неотдавна кметството бе иззело въпросния склад от местна мафиотска групичка, която продаваше на ресторантите по цени на черно и не си правеше труда да плаща полагащия се подкуп на съответните чиновници.