Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
— Веднъж го чух да говори по стерилния телефон с Арно. Споменаваше нещо за група на име Прометей.
Името бе познато… незабавно в съзнанието му изплаваха думите на Вансина в Женева. „Ти от колко време си с Прометеевците?“
— Каква е тази група? — попита Брайсън.
— Прометей ли? Нямам си представа. Никой не знае. Знае се само, че тези хора са ужасно могъщи, всъщност всесилни. И не ми е съвсем ясно дали Пришников ги ръководи или самият той получава нареждания от тях.
— И какви са те?
— Много важни, всемогъщи…
— Това вече го чух. С какво се занимават?
— Те са навсякъде и никъде. Имената им са неизвестни — не можете да ги намерите по документи, реклами или брошури, но Толя… т.е. Пришников е един от тях, в това поне съм сигурен.
— И Арно също, така ли?
— Да.
— За кой още знаеш?
Лабов примирено поклати глава.
— Ако ме убиете, Пришников няма да закача семейството ми. Ще го остави на мира, дори ще се погрижи за него. Защо не ме убиете?
Юрий и Ник се спогледаха. В думите му имаше логика. Сетне Тарнаполский се изкашля и рече:
— Помниш ли в какво състояние намериха детето на Максимов, а, Лабов?
Приближи се до него и отново затърка блестящия пистолет с бялата си кърпа.
Лабов рязко отдръпна глава и я завъртя, сякаш не искаше да слуша. Ако ръцете му бяха свободни, вероятно щеше да притисне уши с тях. В очите му се мярна див ужас.
— Чакайте, чакайте… сетих се! Ювелира! Да, Ювелира — с него се договаряха за нещо. С онзи, когото наричат Ювелира!
Брайсън и Тарнаполский отново се спогледаха. Отлично знаеха кого наричат така. Генерал Дзай от китайската народна освободителна армия — могъща фигура сред китайските военни. Главната му квартира бе в Шенжен и оттам ръководеше какви ли не далавери. Корумпиран до мозъка на костите си, той бе помогнал на редица международни концерни да стъпят на китайския пазар — разбира се, срещу солидно възнаграждение. И в света на разузнаването бе прочут с готовността си да сътрудничи, когато хонорарът е достатъчно висок. Имаше едно хоби: събираше нефритени украшения — китайски имперски нефрит, — истински произведения на изкуството и понякога приемаше заплащане под формата на нефритена резба, естествено ако предметът е достатъчно ценен.
Сега Лабов забеляза, че двамата се гледат.
— Нищо няма да постигнете — обади се той предизвикателно. — Нищо! Всичко е на път да се промени радикално и вие не сте в състояние да го спрете.
Брайсън рязко се извърна:
— Какво трябва да се разбира под този израз? Всичко е на път да се промени радикално?
— Дни, само дни остават… — загадъчно рече Лабов. — Броени дни ми бяха дадени за подготовка.
— За подготовка на какво?
— Целият механизъм е вече в ход. Властта ще бъде изцяло поета. Всичко ще си дойде на мястото.
Още по-загадъчни приказки. Тарнаполский захвърли кърпата и допря пистолета до слепоочието на Лабов.
— Хайде, казвай! За преврат ли говориш?
Овързаният мъж завъртя глава презрително.
— Преврат, ха! Нищо не знаете! Вие сте хора тесногръди! Ние, руснаците, винаги сме били готови да се откажем от свободата си в името на сигурността. И вие ще постъпите така, всички ще последват нашия пример. Защото балансът на силите е вече в наша полза. Механизмите действат. Всичко ще си дойде на мястото!
— Какво дрънка този идиот? — внезапно избухна Брайсън. — Като че е дрогиран. Говори! Какво целят Пришников и колегите му? Вече се присягат към властта на ниво правителства, така ли? Не са доволни от собственото си богатство и сила?
Тарнаполский свали пистолета. Вече бе излишен, човекът изглеждаше като хипнотизиран. Затова се наведе над помощника на Пришников и рече с усмивка:
— Защо не ни открехнеш малко повече, а, Лабов?
— Правителства ли? Те са анахронизъм! Погледнете Русия — каква власт има нейното правителство? Никаква. Правителството е най-обикновена марионетка. Големият бизнес, корпорациите, конгломератите — днес те създават правилата, те ръководят игрите! Може би в края на краищата Ленин се оказа прав: именно капиталистите управляват света!
Тогава внезапно, с огромно усилие и мълниеносна бързина Лабов посегна към пистолета на Юрий. Бе успял да охлаби въжетата, колкото да протегне ръка на десетина сантиметра. Но те се оказаха достатъчни да грабне оръжието. В последвалата борба Лабов прояви невероятната сила на обезумял от страх или фанатизъм човек. Пистолетът се завъртя на няколко пъти — ту към единия, ту към другия и в един миг Лабов се загледа в дулото с безумна гримаса, която бавно премина в щастлива, благочестива усмивка, сетне допря оръжието до собственото си чело и успя да натисне спусъка…