Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
Лабов не изглеждаше добре — дребен и очилат, започнал да оплешивява сламенокос мъж, с кръгло, леко подпухнало лице. Брайсън стоеше прав пред него и му говореше на великолепен руски с петроградски акцент — наследство от учителя му по руски в Управлението.
— Вижте, вечерята ви вероятно вече е изстинала… Ние самите не бихме желали нищо повече от това час по-скоро да ви върнем у дома, преди съпругата ви да е полудяла от безпокойство. Фактически, ако си изиграете картите добре, никой изобщо няма да разбере, че сте били отвлечен.
— Хайде бе! — упорито възрази Лабов. — Въобразявате си. Ами шофьорът… Всички вече са научили.
— Шофьорът ви е пиян като дърво и спи на седалката в автомобила, който е качен на бордюра. Всеки минаващ катаджия ще си каже, че този юнак се е натряскал здраво и си отспива, както между впрочем и половин Москва по това време. И правилно — защо да го закача?
— Ако мислите да ме дрогирате, хайде, давайте — упорито продължи Лабов, едновременно уплашено и предизвикателно. — Ако мислите да ме мъчите, мъчете ме! Или ме убийте! Ако посмеете! Защото знаете ли кой съм аз?
— Естествено — любезно отвърна Брайсън. — Нали затова сте тук.
— Давате ли си сметка какви ще бъдат за вас последиците? Знаете ли кого ще разгневите най-много?
Брайсън кимна мълком, без да сваля очи от лицето му.
— Гневът на Анатолий Пришников е вездесъщ! За него дори и национални граници не съществуват! Ще ви намери, които и да сте!
— Г-н Лабов, моля ви, разберете ме. Нямам намерение да овалям и косъм от главата ви. Нито на съпругата ви Маша, Нито на децата. И защо пък аз да го правя? То от тях нищо няма да остане, след като с вашето семейство се заеме самият Пришников…
— Какво говорите, дяволът дано да ви отнесе! — изрева Лабов, внезапно силно почервенял.
— Нека да ви обясня — търпеливо рече Брайсън. — Утре сутрин лично аз ще ви откарам в „Нортек“. Може би ще бъдете малко зашеметен от преживяното, но ще ви помогна да влезете в сградата. Сетне ще си замина. Всичко това ще го запишат камерите на охраната и незабавно ще го докладват на вашия шеф, който ще избухне и ще ви пита кой, по дяволите, е онзи човек, т.е. аз, и защо сте били с мен. Вие ще твърдите, че не сте ми казали нищо.
Брайсън направи ефектна пауза и добави:
— А той дали ще ви повярва, как мислите?
Побеснял и уплашен, Лабов закрещя:
— Аз съм му бил верен като куче цели двайсет години! Верен до гроб, верен!
— Изобщо не се съмнявам в думите ви. Но може ли Пришников да си позволи лукса да ви вярва? Питам ви пак — вие го познавате най-добре. Знаете какъв човек е, колко е подозрителен и отмъстителен. И най-вече гневлив.
Лабов се разтрепери силно. Цялото му тяло се затресе неистово. Гледката бе поразителна и тъжна.
— Само за секунда да си помисли, че може да сте предали нещо от тайните му… колко минути мислите, че ще живеете след това?
Лабов се тресеше безмълвен, с разширени от ужас очи.
— Нека сам да си отговоря на въпроса. Ще ви остави жив толкова време, колкото да научите начините, по които са били унищожени най-близките ви хора. Достатъчно колкото вие лично и другите отговорни служители във фирмата да разберат цената на предателството. И на човешката слабост…
Юрий Тарнаполский, който отегчено седеше встрани, се изправи и вметна:
— Сигурно помните бедния Максимов…
— Максимов беше предател!
— Не и според самия Максимов — възрази Тарнаполский, извади пистолет и започна да го лъска с бяла кърпа.
— Помните ли — той и Олга си имаха бебе? Човек би рекъл, че Пришников ще пожали поне бедното невръстно създание, а то…
— Чакайте! Спрете! — запелтечи Лабов, бял като платно и силно задъхан. — Аз не зная чак толкова много неща, колкото си мислите. Има много тайни, които не са ми известни, да…
— Моля ви — укорно рече Брайсън. — Този номер само усложнява нещата и удължава времето, през което отсъствате от дома и от всеобщата картинка, така да се изразя. Нали трябва да се дава отчет къде сте били от еди-колко си часа до еди-колко си часа? Интересува ме връзката Пришников-Жак Арно.
— Но там нещата са сложни, има прекалено много сделки, уговорки. Те непрекъснато се умножават. Дори и в настоящия момент.
— Защо?
— Мисля, че се готви нещо.
— Какво?