Принцеса с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцеса с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
надежди, но вярвам, че сме длъжни да опитаме.
Очевидно не мога да принудя никого от вас. Както консул Уейланд ми
напомни, не съм в положение да командвам войските на ловците на сенки,
но бих била искрено задължена на всеки, който споделя мнението ми, че
трябва да се противопоставим на Мортмейн, незабавно и дойде в
Института в Лондон утре по пладне, за да ни окаже съдействие.
Искрено ваша,
Шарлот Брануел, ръководител на Института в Лондон
18
Ала само затова
Ала само за това виня Смъртта,
и гняв сърцето ми раздира:
че два живота раздели така,
че да не можем да се чуем.
Алфред, лорд Тенисън, „In Memoriam А.Н.Н."
Теса стоеше на ръба на пропаст в местност, която не познаваше.
Хълмовете около нея бяха зелени и стръмните им склонове се спускаха към
синьото море. Морски птици кръжаха и грачеха над нея. Сива пътечка
криволичеше като змия покрай ръба на върха и там, недалеч от нея,
стоеше Уил.
Носеше черно бойно облекло, а върху него — черно палто за езда,
изцапано с кал по ръба, сякаш дълго беше вървял. Нямаше нито ръкавици,
нито шапка и морският вятър рошеше тъмната му коса. Той развяваше и
нейните къдрици, носейки мирис на сол, вода и мокрите неща, които
растат край морето — миризма, която й напомняше за пътуването й на
борда на „Мейн".
— Уил! — извика тя.
Имаше нещо така самотно в него, като Тристан, зареял поглед над
водите на Ирландско море, в очакване на кораба, който щеше да му върне
неговата Изолда. Той не се обърна при звука на гласа й, само вдигна ръце и
палтото му се развя зад него като криле.
Страх скова сърцето й. Изолда се бе върнала при Тристан, ала твърде
късно — той беше умрял от скръб.
— Уил! — повика го отново.
Той направи крачка напред... през ръба на стръмнината. Теса се втурна
натам, но когато погледна долу, не видя нищо, освен сиво-синя вода и бяла
пяна далеч под себе си. Всяко полюшване на прилива сякаш донасяше гласа
му: „Събуди се, Теса. Събуди се".
— Събуди се, госпожице Грей. Госпожице Грей!
Теса се надигна рязко. Беше заспала на стола пред камината в своя
малък затвор; беше завита с грубо синьо одеяло, макар че не помнеше да
го е взела отнякъде. Стаята беше обляна в светлината на факли, огънят в
камината догаряше. Невъзможно бе да разбере ден ли е, или нощ.
Мортмейн стоеше до нея заедно с един от по-човекоподобните
автоматони, които Теса беше виждала. Този дори беше облечен, за разлика
от повечето от другите — с военна туника и панталони. От дрехите
главата, която се подаваше над коравата яка, имаше още по-зловещ вид с
гладката си повърхност и гол метален скалп. А очите му... Теса знаеше, че
са направени от стъкло и кристал, ирисите им — алени на светлината от
огъня, ала начинът, по който сякаш се впиваха в нея...
— Студено ти е — каза Магистърът.
Теса изпусна дъха си и той образува бяло облаче пред нея.
— Топлината на гостоприемството ви оставя какво да се желае.
Мортмейн се усмихна с плътно стиснати устни.
— Много забавно. — Самият той носеше дебело астраганено палто над
сив костюм. — Всъщност не те събудих просто така. Дойдох, защото исках
да видиш какво успях да постигна благодарение на любезната ти помощ
със спомените на баща ми. — И махна гордо към механичното създание до
себе си.
— Още един автоматон? — попита Теса без особен интерес.
— Колко грубо от моя страна. — Мортмейн погледна към създанието.
— Представи се.
Създанието отвори уста и Теса зърна месингов проблясък.
— Аз съм Армарос* — проговори то. — В продължение на милиард
години се носех по ветровете на великите бездни между световете. Бих се
с Джонатан, ловеца на сенки, насред равнините на Брослинд. Хиляда
години след това прекарах, затворен в Пиксиса. А сега моят господар ме
освободи и аз ще му служа.
* Според юдейската Книга на Енох — единайсетият от двайсетте
предводители на двестате паднали ангела, наричани „Григори" — името