Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”

Той продължаваше да се цупи.

— Опасявам се, че няма как да предотвратим това.

По пътя надолу към старата алхимична лаборатория, който знаех вече почти наизуст, дори и със завързани очи, господин Джордж ми разказа какво се беше случило сутринта. Той беше изумен, че адептът не ме беше информирал за събитията, а аз не си направих труда да му кажа на какво се дължеше пропускът.

С помощта на хронографа, Гидиън бил изпратен с не особено съществена задача (господин Джордж не пожела да ми издаде каква точно бе тя) в миналото (освен това не ми каза и годината). Два часа по-късно бил намерен в безсъзнание в един от коридорите, недалеч от стаята с хронографа — с рана на челото, която явно е била причинена от подобен на бухалка предмет.

Гидиън не могъл нищо да си спомни, нападателят вероятно го е чакал в засада и така е успял да го удари.

— Но кой...?

— Не знаем. Мъчителна ситуация, особено в сегашното ни положение. Щателно го прегледахме, но никъде по тялото му не забелязахме убождане, от което да заключим, че му е била взета кръв...

— Не би ли била достатъчна и кръвта от раната на челото? — попитах и по тялото ми пробяга тръпка на ужас.

— Сигурно — съгласи се господин Джордж. — Но ако някой иска да е стопроцентово сигурен, би взел кръв по друг начин. Е, има безброй възможни обяснения. Никой не знаеше, че Гидиън ще се появи там тази вечер, така че вероятността някой специално да го е причаквал е малка. Много по-вероятно е да става дума за случайност. В някои определени години, тук долу направо е гъмжало от подривни субекти, контрабандисти, престъпници, членове на подземния свят, в буквалния смисъл на думата. Вярвам, че по-скоро се касае за съвпадение. — Той се прокашля. — Е, във всеки случай, изглежда, Гидиън без проблем преживя приключението, или поне доктор Уайт не можа да открие сериозни наранявания. И затова, както беше планирано, вие двамата ще отидете на неделното обедно соаре. — Той се засмя. — Как звучи само, соаре в неделя на обяд.

Да, ха-ха-ха, много смешно.

— Къде е сега Гидиън? — попитах нетърпеливо. — В болницата?

— Не. Почива си, или поне се надявам, че това прави. Беше в болницата само колкото да му направят компютърна томография и тъй като, слава богу, нищо не откриха, той сам се изписа. Съвсем изненадващо брат му вчера му дойде на гости...

— Знам. Днес господин Уитман записа Рафаел в "Сейнт Ленъкс".

Чух как господин Джордж въздъхна дълбоко.

— Момчето е избягало от дома си, след като заедно с приятелите си е сътворило някаква глупост. Истинска лудост от страна на Фолк е да задържи Рафаел в Англия. В тези бурни времена ние, като Гидиън най-много от всички нас, имаме много по-важни занимания от това да се грижим за опърничави младежи... Но Фолк никога не е могъл да отказва нещо на Селина, а както изглежда, последният шанс за Рафаел да завърши гимназия е далеч от приятелите му, които имат толкова лошо влияние над него.