Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— И защо?
Шарлот ме наблюдава известно време мълчаливо, после каза с почти злорад тон:
— Ще разбереш твърде скоро. Евентуално.
— Случило ли се е нещо? — попитах, но не се обърнах към братовчедка ми, а към Ксемериус. Все пак не бях чак толкова тъпа. — Да не би господин Марли да е разказал нещо, докато ме нямаше?
— Само закодирани глупости — каза гаргойлът, а Шарлот стисна устни и се загледа през прозореца. — Явно тази сутрин по време на едно от пътуванията в миналото е имало инцидент с... ъъъ... блестящото камъче... — Той се почеса с върха на опашката си по веждата.
— Не ме карай да ти вадя всяка дума с ченгел!
Шарлот, която напълно разбираемо реши, че говоря на нея, каза:
— Ако не беше закъсняла, щеше да разбереш.
— ...с Диамант — каза Ксемериус. — Някой го е... ами, как да се изразя най-точно... Явно някой го е фраснал по тиквата.
Стомахът ми болезнено се сви.
— Какво?
— Само не се паникьосвай — успокои ме гаргойлът. — Той е жив. Или поне така разбрах от развълнуваното пелтечене на червенокосия. Мили боже! Та ти пребледня като чаршаф. О, сега да не вземеш да повърнеш? Я се стегни!
— Не мога — прошепнах.
Наистина се чувствах ужасно зле.
— Какво не можеш? — изсъска Шарлот. — Първото, което учи всеки носител на гена, е да потиска собствените си нужди и да дава най-доброто от себе си за делото. А ти правиш точно обратното.
В представите си виждах Гидиън да лежи на земята, потънал в кръв. Задушавах се.
— Всеки друг би направил всичко, за да бъде обучаван от Джордано. А ти се държиш, сякаш те измъчват.
— Шарлот, затвори си устата! — извиках.
Тя отново се извърна към прозореца, а аз се разтреперих.
Ксемериус протегна лапата си и я постави успокояващо върху коляното ми.
— Ще видя какво мога да науча. Ще намеря гаджето ти и после ще ти докладвам, става ли? Но само недей да цивриш! Иначе и аз ще се разстроя и ще избълвам вода върху хубавата кожена тапицерия, а братовчедка ти ще си помисли, че си се напикала.
Гаргойлът излетя през покрива на колата. Измина мъчителен час и половина, докато отново се появи при мен.
През това време си представях най-ужасяващи неща и се чувствах по-скоро мъртва, отколкото жива. Не стана по-добре, когато пристигнахме в Темпъл, където безжалостният майстор вече ме очакваше с нетърпение. Но аз не бях в състояние нито да слушам лекциите на Джордано на тема колониална политика, нито да упражнявам танцови стъпки с Шарлот.
А ако Гидиън отново е бил нападнат от мъже с шпаги и този път не е могъл да се отбранява?
Когато в представите си не го виждах проснат на земята и потънал в кръв, си го представях как лежи в интензивното отделение, закачен за хиляди маркучи и по-блед от чаршафа на леглото. Защо нямаше никой, когото да мога да попитам как се чувства Гидиън?
И тогава най-сетне Ксемериус прелетя през стената на стария рефекториум.
— Е? — попитах, без да се съобразявам с Джордано и Шарлот. Те тъкмо ми показваха как се ръкопляска в XVIII век по време на соаре. Естествено, по съвсем различен начин, не както го правех аз.
— Глупаво същество — мърмореше Джордано. — Така пляскат малките деца в пясъчника, когато се радват на нещо... Сега пък накъде гледа? Ще се побъркам!
— Всичко е наред, момиче, обичащо купите сено — каза гаргойлът с весела усмивка. — Момъкът е бил халосан по главата и за няколко часа е бил извън строя, но както изглежда, има диамантено твърд череп и не е получил дори сътресение. А раната на челото го прави някак си... ъъъ... О, не! Недей отново да пребледняваш! Нали ти казах, че всичко е наред!
Поех си дълбоко въздух. От облекчение направо ми премаля.
— Така е добре — рече Ксемериус. — Няма причина да хипервентилираш*. Любовникът не е загубил нито един от хубавите си бели зъби. И през цялото време ругае наоколо. Мисля, че това също е добър знак.
* Хипервентилация — необичайно бързо и дълбоко дишане. Може да се дължи на някои заболявания или състояния като страх, безпокойство, силни емоции и т.н. — Бел. ред.
Слава богу! Слава богу! Слава богу!
Но този, който всеки момент щеше да хипервентилира бе Джордано. Изведнъж постоянното му пискане вече не ме притесняваше. Дори напротив, беше доста забавно да наблюдаваш как цвета на кожата между ивиците на брадата му от тъмнорозова се променя до лилава.
Господин Джордж пристигна тъкмо навреме, за да предотврати Цъфналата устна да ми удари шамар от гняв.
— Днес беше още по-лошо, ако това изобщо е възможно. — Джордано се отпусна върху един изискан стол и започна да попива потта от кожата си с кърпичка. — През цялото време зяпаше пред себе си с изцъклен поглед. Ако не бях убеден, че не е възможно, щях да предположа, че е дрогирана.