Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
— Нужна съм ви, за да се свържете с Рулке!
Смразена от ужас, тя възстанови в паметта си всяка подробност. Чрез неволната помощ на Каран той даде на уелмите онова, което им е било отнето преди трийсетина поколения. Те пак бяха гашадите, които бе превърнал в свои слуги след провала на зейните.
Значи Шазмак е бил превзет и нейните приятели аакимите са измрели заради нея! „Аз съм виновна!“ — ехтеше в главата й като погребален звън. Още какво ли щеше да й се стовари в този живот?
„Никога! — зарече се тя. — Никога няма да ви помогна повторно, дори против волята си.“ Клепачите й се надигнаха, вторачи се във високия таван на пещерата. Там висеше буца от сталактити с формата на краве виме. Гашадите още се взираха втренчено в нея. Тя потръпна. Трябваше да стори всичко по силите си, за да им попречи.
Нещо меко докосна гърлото й. Очите на Каран се разшириха. Една жена, мършава дори в сравнение с Идлис, се бе навела над нея, гледаше я доста благо.
— Да започваме — промълви тя. — Ще създадеш същата връзка.
— Не мога! Дори Мейгрейт да е жива, тя е прекалено далеч. Връзката е силна само на къси разстояния.
Гашадите събраха глави и си зашушнаха, но до ушите й стигаха откъслечни думи.
— …или пък ни лъже — каза жената с кротките очи.
— Може би, Куисан — отговори Идлис, — но нали същото важи и за нашата мислена реч. Когато разменяме мисли, трябва да сме близо един до друг.
— А онази жена Мейгрейт е твърде особена — напомни някой. — Затова и във връзката нямаше нищо обикновено.
Върнаха се и Идлис заповяда:
— Свържи се със стареца.
— Не мога… Шанд напълно е лишен от дарбата на усета. Пък и аз потиснах своите способности след Нарн, вече не успявам да ги използвам, когато пожелая.
Отново ги накара да поспорят, накрая жената заповяда:
— Ребан, покажи й се.
Младеж с напълно безцветна кожа и коса и розови очи застана пред погледа на Каран.
— Сред нас Ребан е с най-силна дарба на усета — заяви Куисан. — Той ще ти помогне отново да овладееш своите способности.
Каран се взираше в очите на албиноса. Самата мисъл да се свърже мислено с него беше непоносима. Тя понечи да се надигне, но гашадите притиснаха ръцете и краката й и я вързаха. Ребан опря бледите си длани в челото на Каран и затвори очи. Тя се замята наляво-надясно, за да се отърве от допира му, но другите обездвижиха и главата й.
Вече усещаше лек натиск отвътре в черепа, сгорещяване в ушите и синусите. Бягаше от всякаква мисъл, напъваше се да предотврати зараждането на връзката. Утешаваше се, че поначало рядко успяваше да достигне нечие съзнание. А после почувства как нещо се вмъкна в ума й — предшественик на връзката. Само че беше чуждо. Тя се потресе и затвори яростно съзнанието си, натрапеният зачатък на мисъл изчезна и ръцете се отдръпнаха.
Каран погледна албиноса, който бе пребледнял още повече. По лицето му се стичаха едри капки пот.
— Силна е — промърмори той. — Ще си послужим с кръга.
Шестимата се наредиха около нея. Идлис извади няколко неща от торба, претегли ги на длан, отчупи парченца от двете по-големи и раздаде на всеки. Те напъхаха нещата в устите си, преглътнаха и се хванаха за ръце.
У Каран пак се прокрадваше безумното хихикане като възпаление, плъзнало по мозъка й.
— Махнете се! — запищя тя. — Излезте от главата ми!
Сега усещаше нетърпимо стържещо боцкане, все едно търкаха гръбнака й с телена четка. Заболя я, отначало в отделни точици, които постепенно се разливаха, мъчението се изостряше непрекъснато. Насилваше се да заглуши всичките си сетива, да се превърне в тъпа безчувствена плът както след Големия събор, но дразненето в ума постоянно й напомняше коя е.
— Връзката! — прошепна Куисан.
— Не! — кресна Каран и плю в лицето й.
„Връзката! Създай връзката! — напъха се шепотът и в главата й. — Ето, говорим ти с мисъл. Отговори ни, създай връзката.“
— Не! — задра гласът й. — Никога!
Но още докато викаше, те й натрапваха образите, предшестващи връзката, представата си за своя господар, за неговото величие и целеустременост, за терзанията му, проточили се цяло хилядолетие в Нощната пустош. „Създай връзката! Освободи господаря!“
Волята й поддаваше, съзнанието й отслабваше под натиска на шестимата, които й противостояха — така и греда се огъва под огромен товар. „Освободи го, освободи го!“
Какво да стори, за да спре това? Охотно би пропаднала отново в лудостта, ако можеше, но дори такова убежище й отказваха. Би ги поразила, както Мейгрейт отвръщаше на нетърпими посегателства, само че не владееше Тайното изкуство.