Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
— Ами Тенсор?
— Може би точно това е причината да те доведе… Ако е така, изобщо няма да си отвори устата. Пък и слезем ли на соленото дъно, ще имаш нужда от защитни очила, за да не ослепееш. Това ще е достатъчно да те прикрие, докато се доберем до Катаза. А там… Но дотогава има много време. Ще приготвя и мазило за петната по ръцете ти.
Лиан стисна пръстите й с трогателна благодарност. Малиен си издърпа ръката.
— Ако някой ни наблюдава, ще се зачуди какво кроим. Не прави нищо, с което да привличаш вниманието на останалите.
— Но защо ми помагаш да се опазя от твоите сънародници?
Тя го погледна изпитателно, после устните й се извиха в усмивката, която не бе виждал отдавна.
— Защото си ми симпатичен, летописецо, колкото и да не е за вярване. Защото ние, потомците на Елиенор, сме склонни да угаждаме на чудатите си приумици. И преди всичко защото моята сродница Каран е оставила следа е душата ти, видима за мен колкото и клеймото. Пък и аз се чувствам длъжна да закрилям безпомощните.
Тя го остави сам, а смаяният и объркан Лиан седя при ръба до падането на мрака. Изобщо не го развълнуваха необикновените цветове в небето по залез. Чак когато се спусна плътна тъма, той си взе дневника и се повлече към огъня, за да получи вечеря.
Призори на другия ден Малиен дойде при него с кутийка, от която се разнасяше миризма на ланолин.
— Всяка сутрин втривай по мъничко в лицето и ръцете си. Багрилото ще прикрие петната, пък и ще поддържа младежката ти кожа, ако това е важно за тебе. Нахлупвай шапката ниско и не се набивай на очи.
Тя му подхвърли кутийката и се отдалечи.
28. Сталактит
Идлис спря толкова рязко, че се подхлъзна.
— Светлина! — изскърца гласът му.
Жената зад него вдигна капачето на фенера и мина напред към ръба, откъдето се бе изливал водопад в древността. Гашадите не се заглеждаха в открилото им се великолепие на пещерата. Разстоянието до долу беше голямо.
— Чух как се разплиска вода — изрече Идлис. — Каран може да е оживяла. Дайте въже, по-бързо!
Събраха се на тясната площадка и се опитаха да осветят дъното с фенерите си. По обширната водна повърхност заиграха отражения. Някой закрепи и пусна въже. Идлис смъкна наметалото си, уви дланите си с парцали и се спусна припряно. Цопна във водата, изскочи и заплува в кръг, взирайки се надолу.
— Още светлина! — заповяда с вик. — Слезте!
Още няколко тела прорязаха водната повърхност.
— Намерих я! — отекна гласът на Джарк-ун.
Показа се на повърхността, хванал отпуснатото тяло на Каран.
Изнесоха я на гладка издатина като леко извита маса, сложиха я на хълбок и започнаха да сгъват ръцете и краката й, за да изплюе водата. От устата й потече розова струйка.
Идлис хвана главата й. Тилът й беше подут, под косата имаше и малък разрез, но почти не течеше кръв. Лечителят плъзна длани над всяка кост, опипа корема, заслуша се в ударите на сърцето и поднесе фенера към очите й.
— Жива е! И не е пострадала сериозно. Дишането сигурно е спряло от удара, защото в дробовете й няма вода. — Отвори устата й и погледна. — Ухапала си е езика… нищо особено. Избършете я, увийте я да се стопли и сложете вода да кипне.
Всичко това бе направено с точността на механизъм. Скоро Каран беше загърната в намотало, а гашадите стояха наоколо, взираха се в нея и чакаха да се опомни.
Каран изстена тихо и отвори очи. Тутакси стисна клепачи, опитвайки се да сподави паниката. Лежеше върху камък, подобен на жертвен олтар, а над нея стърчаха поне шестима гашади. Напрегна се, мяркаха й се видения как скача и хуква, но от тях я заболя главата.
— Няма да ни избягаш, Каран от Банадор — подхвана непознат глас като сухо шумолене на змия в кофа, пълна с бръмбари. — Подчини се по своя воля и няма да пострадаш. Господарят дори ще те възнагради. Но се вслушай и в предупреждението — ще те заставим, ако ни принудиш!
— Какво искате? — изхриптя тя.
— А ти как мислиш? — отвърна с въпрос Идлис.
Каран пак затвори очи. За какво ли може да им е притрябвала? Защо я преследват чак дотук?
— Сигурно ви е необходима моята дарба — прошепна тя.
— Както преди, така и сега.
— Преди ли?
— Тъкмо създадената от тебе връзка, която нашият майстор улови, ни възвърна нашата истинска същност — намеси се кльощава жена.
Потиснатите спомени се разгърнаха като взрив — отново онази страшна нощ край Нарн. Спомни си как потърси с ума си Мейгрейт и ненадейно се пренесе в измерения, които дори не би й хрумнало да си въобрази.