Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
излизане от Уолпа Гордж щяха да бъдат заловени. - Махна неопределено. - Там има една поляна, която е
много удобна за целта. Проблемът е, че един от полицаите се под хлъзнал, докато изчаквали да преминем
през пролома, и руснаците усетиха капана. - Филипе се усмихна. - Едва отървахме кожата, а?
Томаш все още не проумяваше главното.
- Извинявай, но не разбирам кое те накара да извикаш по лицията, след като години наред бягаше от
нея?
Филипе се прокашля, преценявайки откъде да започне. Стиг на до заключението, че най-добре беше да
започне разказа си от самото начало.
- Виж какво, Казанова, нека да се върнем назад във времето - предложи той. - Когато разбрахме, че
Хауърд и Атанасов са били убити и до тях е бил открит знакът с тройната шестица, моя милост и
Джеймс си дадохме сметка, че сме се спасили единствено заради това, че не са ни заварили вкъщи. Ето
защо заключихме, че трябва да изчезнем от картата. Хората на пет ролния бизнес бяха разбрали, че
представляваме заплаха, и явно бяха решили да ни унищожат.
- Това вече го знам.
- Проблемът е, че да се изчезне от картата, както сигурно разбираш, не е толкова лесно. Лесно е да се
каже, но не и да се направи.
Истината е, че нефтената индустрия разполага с огромни средства и нямаше да бъде трудно за онези
типове, които стоят зад всичко това, да ни открият, още повече че нашите средства са направо смешни в
сравнение с техните. Имахме някакви пари с Джеймс, но те не можеха да ни помогнат да избягаме от
такъв неприятел.
- Какво направихте тогава?
- Стигнахме до заключението, че трябва да си намерим мощен съюзник, и то бързо. Една от
очевидните възможности беше да се обърнем към полицията, но както вече ти казах, вед нага си дадохме
сметка, че в света няма полиция, способна да ни защитава дълго време. Заехме се да мъдруваме по
въпроса и тогава Джеймс се сети за съвършения съюзник, някой, който би имал волята и средствата да
ни осигури закрила и дори би могъл да ни помогне да завършим изследванията си.
- Кой?
Филипе се усмихна, сякаш не му се щеше да разкрие мистерията.
- Не можеш ли да познаеш?
- Не.
- Помисли добре - предизвика го Филипе. - Кой би могъл да бъде заинтересован от спирането на
глобалното затопляне?
- Човечеството?
- Разбира се, че човечеството има интерес, глупчо. Но т о не действа спонтанно, нали така? Говоря за
организирана група.
Томаш присви очи, опитвайки се да отгатне отговора.
- Освен еколозите, не виждам друг.
Приятелят му се разсмя.
- Те говорят м ного, без съмнение, но не разполагат с необ ходим ите средства, за да ни пом огнат.
Говоря за мощен съюз ник, достатъчно силен, за да се опълчи срещу петролния биз нес.
- Не се сещам.
- Хайде, напъни се малко.
Томаш сви рамене.
- Армията на Съединените щати.
Филипе отново прихна.
- Шегаджия. Хайде, наистина ли не се сещаш кой би м огъл да бъде?
- Вече ти казах, че не мога. Изплюй камъчето. Кой е този ваш таен могъщ съюзник?
Филипе се надвеси над Томаш и прошепна отговора на ухото му:
- Застрахователният бизнес.
- Кой?
- Застрахователният бизнес.
Томаш смръщи вежди недоверчиво и се вгледа в приятеля си, опитвайки се да прецени дали не се
шегува. По изражението на лицето му разбра, че говори сериозно.
- Тези мошеници?
Последва нов смях.
- Може и да са мошеници, не знам , но можеш да бъдеш сигурен, че благодарение на тях сме още живи
и продължихме проучванията си.
- Не разбирам - промърмори неубедено Томаш. - Какъв интерес имат застрахователните агенции да ви
спасяват кожата?
- Като спасява нашите кожи, както казваш, застрахователният бизнес спасява собствената си кожа.
- Как така?
В тона на приятеля му се появиха снизходителни нотки.
- Както обикновено, Казанова, всичко е свързано с пари.
- Не схващам.
- Много просто - каза Филипе. - През осемдесетте години американският застрахователен бизнес е
изплатил средно около два милиарда долара годишно за щети поради лошото в реме. Но от 1990 до 1995
година тази сума се е покачила на повече от десет милиарда долара годишно и след 1995 година про-
дължила да нараства. Все по-екстремните наводнения и бури са довели до увеличаване на щетите и
застрахователите плащат най-тежката цена. Положението е станало толкова тежко, че най-големите
застрахователни агенции в света са подписали договор за отчитане на климатичните фактори при