Седмият печат

ПЪРВИЯТ ЧОВЕК, КОЙТО ГО ВИДЯ ДА ВЛ ИЗА В ДОМА, беше гос пожа та от реце пцията. Тя бе жена на сред на

възраст и доста приказлива, поради което често ставаше изповедник на близките на настанените в дома.

- Добро ут ро, професоре - поздрави тя дружелюб но. - Повече от месец не съм ви виждала насам.

- Два месеца - поправи я Томаш, под пирайки се на патериците си т ип „канадка―. - Бях в чужбина

дълго време.

Жената от рецепцията изгледа с любопитство патериците и гипсирания му крак.

- Какво се е случ ило с вас? Кола ли ви е блъснала?

Томаш се усмихна насила. Беше му омръзнало да отговаря на един и същи въпрос. Даже му беше

хрумнало да опише всичко, да направи няколко десетки ксерокопия и да дава екземпляр на всеки, който

попита за крака му.

- Нещо такова - каза той, спестявайки подроб ностите. - Тъкмо заради крака се задържах т олкова време

в чужбина.

Жената от рецепцията стана от мястото си и услужливо се приближи до Томаш.

- Имате ли нужда от помощ, професоре?

- Не, оставете. Все някак ще се оправя, свикнах вече. - Спря пред рецепцията и надникна в коридора. -

Къде е майка ми?

- Дона Граса ли? - Госпожата направи две крачки назад, спря пред вратата на дневната и погледна

вътре. - Не я виждам тук.

- Дали не си е в стаята?

Томаш се приближи до рецепцията, но жената за секунди се вмъкна в дневната и заговори някакъв

възрастен мъж. Застанал на вратата, Томаш чуваше звуците на разговора, без да раз бира дум ите.

Възрастният човек каза нещо и жената надникна през прозореца, след това се устреми към него.

- Всъщност тя е навън, в градината - каза тя. - Искате ли да я извикам?

- Не, оставете. Аз ще отида при нея.

Придвижвайки се предпазливо, с полюшващо се между патериците тяло и опънат гипсиран крак,

Томаш излезе от дома и тръгна покрай затревената площ, сред пъстрите лехи от рози, кантарион и

нигела. Заобиколи и излезе в градината зад сградата, където много от обитателите на дома седяха по

дървените пейки, наслаждавайки се на утринного слънце. Лястовиците чуруликаха из боровите клони,

весели и игриви, изпълвайки зеленината с музика. Чисто и свежо ухание се разнасяше от полятата

заранта трева.

Томаш огледа градината и видя майка си в дъното, под сянката на една ела, зареяла поглед към

близката гора. Съблюда вайки деликатното равновесие на канадките, Томаш бавно тръг на към нея.

Прекоси затревената площ, стигна дотам и седна на стола до нея.

- Здравей, мамо.

Дона Граса обърна глава и го изгледа странно. Нямаше я очакваната радост от срещата, а по-скоро