Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
- А, разб ирам - възкликна Томаш. - Решили сте, че уб ийците са се раздвижили.
- Отначало не мислехме така. Признавам си, че не можах веднага да направя връзката. Както ти
разказах, писмото събуди в мен носталгия по родината и младежките ми години и на истина ми се
прииска да те видя. Освен това си помислих, че нямаш никаква връзка със света на петрола, затова не би
представлявало проблем да се срещнем. Можеше дори да имам полза от това.
- И кога разбра, че срещата ни всъщност е свързана с убийците от тройната шестица, които те
преследват?
- Когато ни погнаха из Олхон - каза Филипе. - Стори м и се странна появата на въоръжени мъже в
селището часове след пристигането ти. Подозренията ми се потвърдиха, когато ги видях как ни
преследват из целия остров. Ние тръгвахме на една страна - и те след нас. Обръщахме на друга, те -
също. Не беше нормално, все едно някой им подаваше информация. И този някой можеше да бъдеш
само ти.
Томаш вдигна дясната си ръка и я заоглежда.
- И наистина съм бил аз - потвърд и. — Чипът, койт о са им плантирали в ръката м и, явно им е давал
сведения за движението ни.
- Аз не знаех за ч ипа. Просто си дадох сметка, че онези типове м ного лесно ни откриват. Затова реших
да се разделя с теб на Байкал. Подозирах, че ако се отдалеча от теб, щях да се отдалеча и от онези
горили. И излязох прав.
Томаш смръщи вежди.
- Голям приятел си м и, няма що. Ония типове убиха Надя, бяха готови да убият и мен.
- Откъде можех да знам? Трябва да разбереш, че тогава всич ко м и се струваше подозрително и
допусках, че може да си агент на онези типове, разбираш ли? Дори не ми мина през ум, че ти и Надя сте
в опасност. Смятах, че си в играта и нищо не те заплашва.
- Разбирам. И само смъртта на Надя успя да ти докаже, че не е така.
Филипе поклати глава.
- Не, точ но обрат нот о! - възкликна той. - Когато ч ух, че Надя е загинала, а т и си жив, т ова още повече
затвърди в мен убеждението, че си затънал до гуша в лайната. Как иначе можех да си обясня факта, че са
те оставили жив? Оцеляването ти ми се струваше доказателство за вината ти.
Томаш се усмихна.
- Каква бъркот ия само.
- Затова те привлякохме тук, в Австралия. Но този път вни мателно се подготвихме. Свързахме се
първо с Интерпол, които ни казаха, че никога не са те наемали, и това потвърди най-лошите ни
подозрения. Ето защо застрахователните компании изградиха такава сложна схема за сигурност в
Сидни, като ангажираха всичките си хора и се свързаха с австралийската полиция. Дори наехме един
тип да те следи из града.
- Да не искаш да кажеш, че онзи т ип...
- Същият - усм ихна се Филипе. - Искахме да вид им как ще реагираш, кат о усет иш, че си следен. Доста
си поговорих с теб, очаквайки нещо да се случи. Но за наше съжаление, нищо не се получи в Сидни.
- И тогава те загложд иха съмнения.
- А не, съвсем не. Помислих, че убийците искат да стигнат и до Джеймс, поради което решихме да
влезем в играта и предприехме план В. Доведох те тук, в Юлара, и отидохме в онази къща в очакване на
събитията. Искахме да видим дали ще привлечеш гангстерите, за да хванем всички накуп.
- Не смяташ ли, че това е било малко рисковано? А ако ония т ипове бяха прист игнали там и ни бяха
убили веднага?
- Разбира се, че беше рисковано. Но това беше цената, коя то трябваше да плат им, за да се освободим
веднъж завинаги от преследвачите. Ако не рискувахме, с каква друга примамка можехме да заловим
убийците? Дилемата беше сега или никога.
- Прав си.
- Освен това, ставаше въпрос за конт ролиран риск. Полицията имаше микрофони навсякъде из къщата
и скрити агенти наоколо. Планът беше да ви привлечем вътре и да ви накараме да си признаете всичко, а
после да ви отведем при Олга, под предлог че там са направени тестовете за извличане на енергия от
водорода. - Отново махна някъде назад. - Ей там, на онази поляна, щяхме да ви заловим.
- А ако ония т ипове не бяха поискали да дойдат до Олга, ако бяха решили да ни убият в къщата?
Филипе сви рамене.
- Вече ти казах, Казанова, че става въпрос за риск, който трябваше да поемем. Не забравяй, че
австралийската полиция подслушваше разговора и имаше свои хора наблизо. Ако нещо се беше
объркало, щеше да се намеси за секунди.
- Да, разбирам - отбеляза Томаш. - Ето защо беше толкова спокоен, когато се появи Орлов...
- Разбира се.
- А аз, глупакът , се възхищавах на куража т и.