Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Фантомът на паметта
Фантомът на паметта - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Фантомът на паметта

Электронная книга - «Фантомът на паметта». Краткое содержание книги:

Преуспелият руски писател Андрей Корин попада в болница след автомобилна катастрофа. Тук става ясно, че от паметта му са изчезнали две години. Той започва трескаво да събира зрънце по зрънце изтрития къс от време и да търси причината за необяснимата си амнезия. А тя, причината, може да се крие и в намерението на Андрей да напише книга за корупцията в полицията, и в най-близкото му обкръжение, и в самия него. Каква случка в миналото е подтикнала съзнанието му да заличи тези две години от живота му? Кой е приятел и кой — враг? Откъде го дебне следващата опасност след двата опита за покушение над живота му? И какво в крайна сметка ще разбере, когато възвърне паметта си? Една дълбоко психологическа драма за живота и смъртта, за предателството, страха, приятелството и човешкото достойнство от руската кралица на криминалния роман! През 1992 година Александра Маринина, кандидат на юридическите науки и водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността, написва първия си роман. След пенсионирането си като подполковник от милицията се отдава изцяло на литературната си кариера. Досега е продала над 31 милиона екземпляра от книгите си, което я превърна в най-продавания руски автор днес.
1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 187
Перейти на страницу:

Впрочем думата ми беше за Вероника, която тази вечер щеше да ме чака на гарата. Нали миналата вечер бях обещал на Муся, че повече няма да се срещам с нея? Пък и на мен, честно да си призная, много-много не ми се искаше. Сексуалното ми любопитство вече бе повече от задоволено, а и нямах никаква потребност да се къпя в лъчите на нейната любов. Общо взето, бях нормален мъж, в смисъл че обичах да ме обичат, но с мярка. Жените са тези, които обожават да бъдат обичани от колкото се може повече хора, желателно — мъже, а мъжете по принцип нямат нужда от повсеместна любов и по тази причина не се стараят да удържат покрай себе си чифт-два влюбени очи в повече за колекцията. Ама че странно сме устроени ние, мъжете, и добре че жените не могат да ни разберат! Охотно вкарваме в леглото си всяка повече или по-малко подходяща особа от противоположния пол, като даваме воля едновременно и на инстинкта си на самец-осеменител, и на любопитството си на учен-изследовател: Как ли ще е с нея? Ами ако вземе, че се получи нещо необикновено? И всеки път се убеждаваме, че анатомически всички жени са създадени еднакво, но въпреки това, когато виждаме следващата перспективна партньорка, се надяваме на чудо. И тъй като чудото не става, ние бързо губим интерес към дамата. Вероятно нашата мъжка особеност се обяснява тъкмо с тази липса на всепоглъщаща потребност от любовта на всички възможни представители от противоположния пол: на нас ни трябва свобода, за да задоволяваме инстинктите и любопитството си. А жените са устроени по друг начин, те изначално са по-умни от нас и прекрасно знаят на нивото на мозъчното си подкорие, че анатомически всички мъже са еднакви, затова дори и когато проявяват такова любопитство — в което се съмнявам, — то е слабо изразено и се среща рядко, а тъй като нямат нужда от честа смяна на партньорите, то и свободата не им е кой знае колко необходима. За жените физическата страна на любовта стои далеч не на първо място, за тях са важни емоциите и затова те имат потребност да се чувстват обградени от обожание и въздишки и колкото повече и по-разнообразни са тези обожания и въздишки, толкова по-добре. А разнообразието се постига за сметка на множеството обекти — носители на въпросните чувства, та затова те събират около себе си цели колекции от безнадеждно влюбени мъже.

Аз не бях колекционер, безнадеждната любов ме дразнеше и нервираше, затова и самият аз, както вече казах, не се влюбвах пръв, а избирах от вече готовия материал, а пък ако по някакви причини не можех да отговоря на нечие възникнало чувство, стараех се колкото може по-бързо да се отдалеча от такава жена. Случаят с Вероника спадаше точно към тази категория. Само че нямаше да се получи добре, защото тя щеше да ме чака на гарата. Трябваше да ѝ се обадя, но в такъв случай щеше да ми се наложи да се обяснявам… А не ми се искаше.

Набрах номера на Муся.

— Къде си? — Гласът ѝ звучеше тревожно.

— Не се притеснявай, в Кьолн съм. Защо ме контролираш, като че ли съм малко дете? Нали ти обещах, че няма да отида в Тройсдорф. Ще можеш ли да се обадиш на Вероника?

— Защо?

— Кажи ѝ, че плановете ми са се променили, че никъде не съм заминал и че в момента съм на запис в студиото, затова не мога да ѝ се обадя лично, а довечера с теб сме на прием при френския ни издател. Да не ме чака на гарата.

— Добре, ще ѝ се обадя. Впрочем за приема на французите: ще можеш ли да се върнеш по-рано и да дойдеш с мен? Искаш ли аз да те посрещна?

— Не, няма да дойда. Трябва да доведа нещата докрай и затова ще тръгна с влака в седем часа, както съм направил преди една година.

— Но на приема можеш да дойдеш и по-късно — не преставаше тя. — Той е в хотела, който е до панаира, това е на десет минути път пеша. Ела, Андрей, Гарон ще се обиди, защото ти и миналата година пренебрегна поканата му.

— Ама че съм невъзпитан! — подсмихнах се аз. — Но ти измисли някакво извинение, кажи: нали разбирате, творческа личност, писател, неуправляем е, потънал е в работа над новата си книга, седи в хотела и дращи. Всъщност наистина ще бъда в хотела и ще поработя, докато мисълта ми все още тече.

— Добре — мъченически въздъхна тя. — Но ако ти дойде друг акъл, обади ми се.

И ето че в размисли и разговори стигнах до Фонтана на джуджетата. И той беше обгърнат с много симпатична легенда за една любопитна млада жена, която въпреки забраната, все пак решила да види как в навечерието на празника джуджетата тъкат платно. Последствията се оказали необратими и красящите фонтана барелефи разказваха за тях. Историята беше тъжна, но поучителна.

1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 187
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)