Не се сбогувам [bg]

- Какво, бе, соколе на Дзержински, долетя в родното гнездо, а? - зловещо се ухили Черепов. - Преди ти беше стопанин тук, сега ще гризеш моркова от другия край.

- Да, аз съм сокол на Дзержински - отвърна отдолу Заенко. - А твоят капитан е гарван на Троцки - и той посочи с глава Алексей.

- Я виж го ти, каква голяма уста има - Черепов се наведе и му нанесе кратък, мощен удар по лицето. Пленникът притихна. - Качвайте го в операционната. Скоро ще запее друга песен. Калмиков, приготви го.

Грабнаха арестувания за ръцете и краката и го помъкнаха нагоре по стълбището. Отпред вървеше фелдфебел Калмиков, ординарецът на началника.

- Каква е тази операционна? - попита Романов. Лоша работа, мислеше си той. Заенко ще дойде на себе си и отново ще подкара онова за Троцки. Черепов в края на краищата ще се вслуша в думите му.

Сияещият началник дори не си спомни, че е наредил на помощника си да не се отлъчва от хотела.

- Докато съчинявахте дисертацията си, капитане, при нас тук някои неща се промениха. Помните ли, Козловски на третия етаж имаше картотека? Направих там нов кабинет за разпити. За да може всичко да е както си му е редът. Сега ще се качим да видите. Само трябва да се обадя на полковник Скукин. Да съобщи на командващия, че наистина сме хванали самия Заенко.

Вече е „сме хванали", а скоро ще е „съм хванал", мимоходом си рече Алексей, но честолюбието на Черепов сега го занимаваше най-малко от всичко.

Бившата картотека бе неузнаваема. Рафтовете с чекмеджетата ги нямаше. Посред празната стая, върху голяма дърводелска маса лежеше чекистът, напълно гол, разпънат като буквата „X". Китките и глезените му бяха стегнати с каиши, а устата бе залепена с пластир, очите бясно се въртяха. До него стоеше Калмиков с кожена престилка и на по-малка масичка редеше дърводелски инструменти.

Тананикайки си някаква песничка, войсковият старшина също сложи престилка и наръкавници. Не бързаше и демонстративно не обръщаше внимание на пленника. Отиде до шкафчето, върху което се мъдреше чудесен грамофон с блестяща фуния. Взе да избира плоча.

- Обичам да работя в комфорт - поясни той на Алексей.

- Защо е гол?

- Винаги привеждам пациентите в природното им състояние. Запомнете правило номер едно: разпитваният трябва да се усеща като голо месо. Това го отървава от всякакви амбиции и предразполага към искреност.

- ...А лепенката защо е? Нали няма да може да отговаря!

- На предварителния етап това не е необходимо. Човек започва да лъже, да увърта, надява се, че някак ще успее да се измъкне. Или е гордо безмълвен, не желае да говори. Говеждото първо трябва да се обработи както трябва. За да омекне. Нека сам се примоли: спрете, всичко ще си кажа! Но няма да спрем скоро. Правило второ: възможността да даде чистосърдечни признания трябва да бъде за него не жертва, а награда, която първо трябва да се спечели. В крайна сметка подобна тактика пести време.

Войсковият старшина пусна модния романс „Щастието свърши".