Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Как мина президиумът тази сутрин?
— Наредиха на Плиев да не изстрелва ядрени оръжия без изрична заповед от Москва.
— Загуба на време — изсумтя Володя презрително.
— Защо? — изненада се Димка.
— Няма да е от значение.
— Да не казваш, че Плиев няма да се подчини на заповедта?
— Мисля, че никой командир не би се подчинил. Ти не си участвал в сражение, нали? — Володя се втренчи изпитателно в Димка със сериозните си сини очи. — Когато те нападнат и се бориш за живота си, ти се защитаваш с всички средства, които са ти под ръка. Това е нещо първично, не можеш да го промениш. Ако американците нападнат Куба, нашите войски там ще хвърлят всичко срещу тях, независимо от заповедите от Москва.
— По дяволите — каза Димка. Ако Володя беше прав, всичките му усилия от сутринта отиваха на вятъра.
Разказът на дядо привършваше и Нина докосна ръката на Димка.
— Може би сега моментът е подходящ — каза тя.
Димка се обърна към семейството.
— След като почетохме рождения ден на дядо, искам да кажа нещо. Моля за тишина — той изчака братовчедите да млъкнат. — Помолих Нина да се омъжи за мен и тя се съгласи.
Всички ги поздравиха.
Наля се още водка, но този път Димка успя да се отърве.
Аня целуна Димка.
— Отлично, сине. Тя не искаше да се омъжва, докато не срещна теб.
— Може би скоро ще имам правнуци! — рече Григорий и открито смигна на Нина.
— Татко, не притеснявай горкото момиче — намеси се Володя.
— Да я притеснявам ли? Глупости. Ние с Нина сме приятели.
— А за това не се безпокой — обади се Катерина, която беше подпийнала. — Тя вече е бременна.
— Майко! — възропта Володя.
Катерина сви рамене.
— Жените могат да познаят.
Значи затова огледа Нина така подробно, когато дойдохме, каза си Димка. Видя как Володя и Зоя се споглеждат: Володя въпросително вдигна вежда, Зоя кимна лекичко и Володя беззвучно изрече: „О!“.
Аня изглеждаше потресена.
— Но ти ми каза… — заговори тя на Нина.
Димка се обади.
— Знам. Мислехме, че Нина не може да има деца. Но лекарите сбъркаха!
Григорий вдигна поредната чаша.
— Ура за невежите лекари! Нина, искам момче — правнук, който да продължи рода Пешкови-Дворкини!
— Ще се постарая, Григорий Сергеевич — отговори Нина с усмивка. Аня все още изглеждаше притеснена.
— Лекарите са сгрешили?
— Знаете ги какви са, никога няма да си признаят грешката — каза Нина. — Твърдят, че е чудо.
— Само се надявам да доживея да видя правнука — продължи Григорий. — Проклети да са американците.
Котя, шестнадесетгодишното момче, се обади:
— Защо американците имат повече ракети от нас?
— Когато през четиридесета — отговори Зоя, — ние, учените, започнахме да работим по ядрената енергия и казахме на правителството, че тя може да се ползва за създаването на свръхмощна бомба, Сталин не ни повярва. И така, Западът изпревари Съветския съюз и още са пред нас. Това става, когато правителствата не слушат учените.
Володя додаде:
— Но не повтаряй в училище какво ти е казала майка ти, нали?
— Че кого го е грижа? — възкликна Аня. — Сталин изтреби половината от нас, сега Хрушчов ще изтреби другата половина.
— Аня! — възмути се Володя. — Не пред децата!
— Мъчно ми е за Таня — продължи Аня, без да обръща внимание на забележката на брат си. — Чак в Куба, очаква американците да нападнат. — Тя захлипа. — Иска ми се да можех да видя красивото ми момиченце отново — каза тя и внезапно по страните й се застичаха сълзи. — Само веднъж, преди да умрем.
Към събота сутринта Съединените щати бяха готови да нападнат Куба.
Лари Мохини съобщи на Джордж подробностите в подземната Кризисна зала в Белия дом. Президентът Кенеди я наричаше кочина, защото я намираше тясна — но той беше отраснал в красиви и просторни къщи — стаята беше по-голяма от апартамента на Джордж.
Според Мохини ВВС разполагаха с петстотин седемдесет и шест самолета в пет бази, готови за въздушно нападение, което да превърне Куба в Димяща пустиня. Пехотата беше мобилизирала 150 000 души за инвазията, която щеше да последва. Флотът имаше двадесет и шест разрушителя и три самолетоносача, които обикаляха островната държава. Мохини изброи всичко това с гордост, все едно беше негова лична заслуга.