Белязана [bg]

— О? — рече тя, опитвайки се да си поеме дъх.

— Биеш се сякаш се опитвам да те науча.

— Това грешно ли е? — запита момичето.

— Трябва да се биеш сякаш се опитвам да те убия. Всеки от ударите, които разчиташе да отдръпна, можеше да сложи край на живота ти. Нужна е малко повече предпазливост, дори и когато оръжията не са истински. До края на обучението ще преминем отново на тренировъчни мечове, но вече няма да отдръпвам ударите си.

— Възнамеряваш да ме удряш?! — рече тя.

— Това е подготовка за бой. Трябва да научиш за последствията — каза малтропът, подхвърляйки й друго оръжие.

Бе по-леко, но солидно. Можеше да го размахва по-бързо и с по-голяма лекота, но мисълта да бъде досегната от силни удари, на каквито знаеше, че Лейн е способен, не беше особено приятна.

— Няма да упражняваме повече редувана атака и защита. Минаваме към нормална тренировка. Нападай или се отбранявай, според открилата се възможност. Досега не се е налагало да мислиш за контраатаки, така че именно по този начин ще си заслужиш въпросите. Ще получаваш по един за всяка успешна контраатака. Аз самият няма да контраатакувам от самото начало, а ще изчакам първия ти опит. Контрирането е различно от обичайната атака, затова ще демонстрирам подходящите моменти.

Миранда си помисли, че и без това имаше достатъчно неща, които трябваше да преценява — определянето кога да напада, кога да се защитава и кога да контраатакува приличаше на мигновена партия шах. Позицията на крайниците, разположението на тежестта, бързината, посоката, разположението на оръжието… можеше да проучва всеки елемент в продължение на час и пак да сгреши.

Демонстрацията приключи далеч по-бързо от желаното и тренировката започна. Девойката бързо откри, че по време на нападение или защита нещата бяха ясни. Напрегнатостта изникваше в промеждутъчните моменти, когато двамата с Лейн мълчаливо се преценяваха, решавайки какво ще последва.

Накрая се случи. Миранда се бе навела за посичащ удар. Ръцете й бяха вдигнати, оставяйки корема й незащитен. Лейн използва една от по-бавните си атаки. Със сигурност не се усети като такава. Миранда извика, изпусна оръжието си и се преви. Моментално Мин скочи между тях, отчаяно опитвайки се да им попречи. Болката я преряза. Трябваха й няколко секунди, преди да си върне изкарания въздух.

— Това беше смъртоносен удар — уведоми я той, сякаш не бе достатъчно очевидно.

След минута-две девойката се възстанови и се опита да продължи, но Мин не щеше и да чуе.

— Това е всичко за днес. Предполагам Мин ще прекратява преждевременно следващите ни няколко сесии. Но щом може да свикне с твоите удари, ще свикне и с моите.

— Не бъди толкова сигурен. Моите атаки не бяха толкова жестоки — рече тя.