Факторът Чърчил [bg]

Ако изобщо има такова нещо като "британския характер" (а вероятно го има в една или друга степен), то то се върти около характеристиките на Уинстън Чърчил — като цяло ведър и с чувство за хумор, но от време на време войнствен; непочтителен, но привързан към традициите; упорит, но сантиментален; привързан към езика и всякакви игри с думи; любител на хубавите храна и пиене.

Той означава нещо не само за политиците, които твърдят, че са прегърнали неговите идеали, но и за цялото човечество. Той е модел за подражание за всеки, който не е бил много добър в училище, всеки, който така и не стига до университета, всеки, който не е цар на математиката.

В него могат да се огледат всички онези, които са притеснени, че не успяват да изпълнят очакванията на родителите си, всички, които смятат, че са се провалили в живота си, всички, които в един или друг момент са се борили с депресията, всички, на които се е случвало да ядат, пушат или пият повече, отколкото е полезно, всички които са изпадали в положение да трябва да се борят с обстоятелствата.

Съберете всички тези категории заедно и ще се получи огромен брой хора.

На 24 януари 1965 г. Уинстън Чърчил умира на деветдесетгодишна възраст. Около 300000 души отдават почит край ковчега му по време на държавното погребение в Уестминстър Хол — първото такова погребение, организирано за човек, който не е член на кралското семейство, от погребението на херцога на Уелингтън насам. Можете да ги видите в архивните кадри: Великобритания от поколението на родителите ми — старци с хлътнали бузи и старомодни шапки, жени с тежки палта и забрадки; но също и млади мъже в тесни панталони, жени с къси поли, спирала на миглите, изрусени коси и ярко червило; хора, които плачат, гледат втренчено, вдигат примитивните си фотоапарати, за да направят снимка.

След погребението в катедралата "Сейнт Пол" тялото му е пренесено на катера "Хейвънгор" от кейовете при Тауър до Ватерло и докато минава покрай доковете на Лондон, крановете се навеждат, за да отдадат последна почит. Специален влак отнася ковчега до Блейдън, Оксфордшир, където той е погребан в църковния двор на църквата, чиято висока кула се вижда от прозореца на стаята, където е роден.

Съвсем правилно в селото няма никакъв определен знак, че тук почива великият човек — нито пък ще видите табелки по пътищата. Минавам през портичката с покрив над нея и заставам до гроба. Лишеи и други следи на времето вече са започнали леко да замъгляват надписа на голямата плоча.

Тук е погребан заедно със съпругата си, майка си, баща си, брат си и децата си. Време е за едно последно тихо размишление за величието на този дух: не какво е постигнал, не как го е постигнал, а откъде е дошла тази огромна енергия.