Факторът Чърчил [bg]

Какво всъщност искаме да кажем с думите "духовна енергия"? Това каква категория е — психологическа или физиологична? Дали е бил генетично или хормонално надарен с някакъв превъзходен процес на "вътрешно горене", или всичко произтича от психологическата му подготовка в детството? Или може би е смесица от двете. Кой знае — предполагам, това зависи от вашия отговор на въпроса "дух-тяло".

Спомням си, когато бях на петнадесет, четях едно есе от психолога Антъни Стор, в което той твърдеше, че най-голямата и най-важна победа на Чърчил е победата над самия себе си.

Неговата теза беше, че Чърчил винаги е осъзнавал, че е дребен, смятан за страхливец в училище — спомняме си епизода, когато другите момчета го замерят с топки за крикет, а той бяга. И така, със силата на волята си той решава да победи малодушието си и своето заекване, да стане 40-килограмовият слабак, който вдига гирички, за да постигне тялото на Чарлс Атлас. След като е успял да победи собственото си малодушие, казва авторът, вече е лесно да победи всичко останало.

Винаги съм смятал, че този анализ е съвсем приемлив, но някак ни вкарва в омагьосан кръг. Ето какво искам да кажа: защо е решил да овладее страха си? Дали наистина е бил страхливец? Дали страхлив ученик би могъл да нарита сламената шапка на ужасния директор, докато стане на парчета?

До този момент, предполагам, повечето читатели вече са събрали достатъчно информация, за да си създадат доста добра представа за психологията на Чърчил, така че може би и не е нужно да продължаваме с разясненията.

Та каква е основата, от която тръгва? Баща му е важен фактор, това няма съмнение. Болката от хладината и критиките на Рандолф, страхът да не изпълни очакванията, необходимостта след навременната му смърт (от гледна точка на Уинстън) да отмъсти и да го надмине. След това и майка му — леле, каква жена! Джени очевидно играе решаваща роля заради начина, по който побутва и помага на Чърчил, след като неговата слава е поне отчасти и нейна слава в края на краищата. Можем само да гадаем до каква степен тя е била причината за неговата храброст и героизма му при Малаканд, само като си помислим, че вероятно се е наложило майка му да спи с Биндън Блъд, за да го прати изобщо на това място.

Нека вземем предвид и общия исторически контекст, в който той се появява. Той е роден не само когато Великобритания е на върха на славата си, но и когато неговото поколение разбира, че ще са нужни свръхчовешки усилия и енергия, за да се поддържа тази империя. Самото това усилие прави викторианците някак си по-големи хора, отколкото сме ние сега, направени в по-голям мащаб.