Факторът Чърчил [bg]

Има стотици аргументи, които можем да изречем срещу онези, които се опитват да прилагат съвременни стандарти върху Чърчил. Той наистина има расистка интерпретация за разликата между едно общество и друго, но изначално мрази лошото отношение към всеки човек от всяка раса. Вижте гнева му заради клането на дервишите, извършено от Кичънър. Спомнете си яростта му към семейство Лугард и тяхното презрително и престъпно отношение към коренните жители на Западна Африка. Той не вярва, че белият човек трябва да държи камшика, сякаш това право му е дадено по генетичен път. Той вярва в личните заслуги.

Като министър на колониите през 1921 г., той обявява, че в рамките на Британската империя "не трябва да има преграда поради раса, цвят на кожата или вероизповедание, която да попречи на някого да достигне която и да било позиция, ако той е подходящ за нея". Освен това трябва да се каже, че неговите възгледи за расовите различия — макар и широко атакувани — в никакъв случай не са изключителни за човек, роден през 1874 г.; имало е и мнозина други, които съзнателно или несъзнателно споделяли същото мнение.

Понякога му доставя удоволствие да разобличава лицемерието на опонентите си. В средата на войната Рузвелт се опитва да го подразни, като на обяд в Белия дом го настанява до г-жа Огдън Рейд, издателка и пламенен борец за независимостта на Индия.

Дамата, разбира се, го пита: What are you going to do about those wretched Indians[40]? ("Какво смятате да направите с тези нещастни индийци?")

Чърчил отговорил: "Преди да се захванем с темата, нека се изясним. Дали говорим за кафявите индийци в Индия, които са се умножили застрашително под благосклонното британско управление? Или говорим за червените индианци в Америка, които, доколкото разбирам, са напът да изчезнат съвсем?".

Един на нула за Чърчил срещу г-жа Огдън Рейд, смятам аз.

За онези, които продължават да го нападат заради остарелите му възгледи за расата, нека само си спомнят, че в САЩ системата за активна расова сегрегация — каквато никой не би търпял във Великобритания — продължава да съществува до края на 60-те години на XX век.

Да, вярно е също, че е казвал някои неща, които днес звучат много зловещо, за евгениката и необходимостта да се стерилизират слабоумните. Като млад министър през 1910 г. той пише на Аскуит с предупреждението, че "неестественото и все по-бързо нарастване на броя на слабоумните и лудите, в съчетание с постоянното ограничение на всички пестеливи, енергични и с по-висши качества хора, представлява национална и расова опасност, която заслужава много сериозно внимание".

Но нека повторим — той в никакъв случай не е сам: по онова време законопроекти за сегрегацията на "идиотите" се приемат в парламента с почти пълно мнозинство. Говорим за времена, когато хората са били слабоумни по темата за слабоумието и почти нищо не са разбирали от психология и генетика.