Факторът Чърчил [bg]

Сенките на пирамидите или светлината по вълните, които се разбиват в средиземноморските брегове, наистина го опияняват. Има ли някъде тъмнозелени кипариси, светлозелени морави, яркосиньо небе и стари сгради в розов оттенък, Чърчил ги е нарисувал.

Усещат се радостта и ентусиазмът, с които е въртял четката. Една от моите колежки се опитва да обобщи реакцията си. "Картините му са толкова леки, така оптимистични", казва тя. И това ми се струва доста правилна оценка. Целта му е да зарадва и възнагради зрителя — и той успява. Един пейзаж, нарисуван от Чърчил, неотдавна беше продаден за един милион долара — колкото струва картина на Моне, за бога.

Хората се чувстват привлечени от неговите творби не защото те са някакви великолепни шедьоври, а именно защото не са. Той е готов да изпробва различни неща, да понася подигравки, да прави грешки — но най-важното е, че не се страхува да се хвърли в работата и да поеме този риск.

Понякога нищо не се получава, друг път резултатът е великолепен. Точно такова настроение той внася със себе си в тази тъмна и изпълнена с тютюнев дим стая в началото на лятото на 1940 г. Други ръце тогава рисуват по празното и ужасяващо платно. Чърчил прави решителната крачка, топва четката и полага своята ярка и романтична версия на събитията с широки и енергични щрихи. А това, приятели мои, е последната ми реплика към всичките негови критици.

Великобритания през 1964 г. е в толкова отношения несравнимо по-добра държава, отколкото е била, когато Чърчил влиза в парламента в началото на века. Има по-малко принудено уважение, по-малко класово съзнание — разбира се, че е така, като се вземе предвид, че пилотите от битката за Британия са все момчета от обикновени държавни училища. Малцината излизат от редиците на мнозинството.

Смазващата бедност, която Чърчил вижда в младежките си години, гетата, през които се разхожда в Манчестър с цилиндър на главата — повечето от тях вече не съществуват. Жените се еманципират, висшето образование започва своята масивна следвоенна експанзия, а Националната здравна каса вече е създадена, както и социалната държава, целяща да помогне на всеки в беда.

Хората имат различно мнение за ролята на Чърчил в тази трансформация, макар че ми се струва, че лейбъристкото правителство от 1945–1950 г. му дължи ужасно много — не само за работата, свършена от Чърчил и Лойд Джордж през първите десетилетия на XX век, но и заради инстинктите на Чърчил във военновременното коалиционно правителство. Той произнася реч на 21 март 1943 г., озаглавена "След войната", в която до голяма степен предвещава големите промени в здравеопазването, пенсиите и социалното осигуряване. Както по-късно казва самият Атли: "Той изпитваше съчувствие, невероятно съчувствие, към обикновените хора по целия свят".