Игри за милиарди [bg]

Белуедър: Край с нея. Ще я отстрани от разследването още утре.

Уолтърс: Чудесно. Просто чудесно. Наистина си го изиграл.

Белуедър: Да, нали? А ти какво направи за каузата снощи?

Уолтърс (доста ядосано): Джаксън ме съсипа. Унищожавах доказателства и фабрикувах други… за да лепнем всичко на Уайли.

Мия махна с ръка и агентът спря записа.

Ако досега имаше някакви съмнения относно онова, което предлагаше Джак, те се изпариха за миг, но след тях останаха стотици въпроси и съмнения.

— Откъде го имате? — попита бившата шефка на Мия.

— Няма да отговаряме, преди да сключим споразумение. За да не се съмнявате обаче, ще ви кажа, че това е само мостра, малка хапка от огромен банкет. Джак има хиляди записи. Разкрил е една от най-големите измами на всички времена и разполага с фантастична фонотека от доказателства.

Ръдърфорд вдигна ръце и започна да разтрива челюстта си.

— Как можем да сме сигурни, че клиентът ти не е извършвал никаква престъпна дейност?

— Не е извършвал, но не може да сте сигурни. А и няма значение. Джак ще се ползва от пълния имунитет според закона за изобличителните сигнали. Ще бъде свободен от съдебно преследване във връзка с всичко, което има отношение към случая.

— Може да е по закона, но е нелепо.

— И не подлежи на обсъждане — отсече Мия. — Ако не получим имунитет, няма да има споразумение.

Главният инспектор също беше адвокат и знаеше кога си има работа с умен колега. Мия определено беше умна. Умните адвокати винаги имат резерви. Реши да пробва и подхвърли:

— А ако кажем „не“?

— Думите ми в никакъв случай не трябва да се тълкуват като заплаха — отговори Мия веднага, явно подготвена за подобен въпрос.

Лицата от другата страна на масата се изопнаха — разбира се, че тя се канеше да ги заплаши.

— Да кажем, че клиентът ми е взел мерки да предаде копия на всички записи и документи на някои много уважавани медии. Мисля си за „Ню Йорк Таймс“ и „Уошингтън Поуст“. Както знаете, и двата вестника обожават големите правителствени скандали.

Тя млъкна, за да огледа слушателите си. Все още не приемаха поражението си, но чутото определено не им хареса.

Мия се прокашля и настъпи педала още малко.

— Не искам да изпадам в подробности на този етап, но по телевизията записите ще прозвучат доста по-драматично. Мисля си за предаването „60 минути“ или дори за тричасово специално шоу в праймтайма. Може да говорим и за поредица от по един час всеки ден в продължение на шест седмици. Има доста материал, който да се покаже, и в голямата си част той е много смущаващ. Повярвайте ми, всички в тази стая имате силни основания да не допуснете подобно нещо.