Древни брегове [bg]

Стигнаха групата журналисти, разбутаха ги и си пробиха път през тях, докато намериха удобен ъгъл за снимане. Уокър изглеждаше някак крехък и стар. Полицаите бяха недоволни от струпването и започваха да губят търпение. Жена със значка на щатски шериф доста оживено разговаряше с началник Даутабъл. Каръл можеше да чете по устни и проследи достатъчна част от разговора, за да разбере, че жената нарежда на началника да направи нещо.

Репортерите вкупом се натиснаха напред и цялата сцена се окъпа от ярка светлина и прескачащи сенки.

Заместник-началникът улови подадения му от Даутабъл сигнал и отстъпи. Няколко ръце протегнаха микрофони в посока на „Форд“-а. Как се чувстват индианците да бъдат изгонени отново? Ще се бият ли сиу? Крият ли сиу нещо? Истина ли е слухът за Посетителя?

— Не — заяви Уокър, — ние не крием нищо. — После се качи на едно по-високо място, откъдето да го виждат всички: — Казвам се Джеймс Уокър. Аз съм председател на Племенния съвет.

— Каква е голямата тайна? — не се сдържа някой.

Уокър погледна в посока на гласа, видимо озадачен.

— Няма тайна. Ние с готовност споделихме чуждия свят с всеки, който пожела да дойде и да го види. Но Ротондата е на наша земя. — Репортерите притихнаха. — Има всички основания да вярваме, че мостът към звездите пресича този хребет. Някои хора се обезпокоиха от откритията, направени тук. Бих казал, че направо се изплашиха от тях. А ние знаем, че когато дойде време на промени, никой не се вкопчва с такава сила в миналото, както онези, които са на власт. Те знаят, че промяната е неизбежна, но — стига да им бъде позволено, — са готови да я раздробят и поднесат на малки късчета. Като зърно за кокошките… Вашето правителство ни каза — продължи той, — че трябва да се махнем. И ако не го направим сами, ще бъдем пометени. Тези, които имат дързостта да останат на собствената си земя, са заплашвани със затвор. Или нещо още по-лошо… Питам ви сега, ако онези хора конфискуват собствеността ни, само защото ги е страх, чия собственост може да се смята в безопасност? И ако те могат да сложат ръка на нашето бъдеще, чие бъдеще е сигурно? — (Гласът на продуцента: „Страхотно, Каръл! Този мъж е голяма работа! Опитай се да получиш ексклузивно интервю от него, като свърши“.) — Не за пръв път ни се налага да защитаваме нашата земя с кръвта си. Но ето какво искам да кажа сега специално на президента на Съединените щати… — Чанг успя да се приближи още малко. — Господин президент, само вие имате властта да спрете това, което става. Хората, които ще умрат тази нощ, са невинни. И те са идеалисти, иначе не биха се изправили едни срещу други. Това са най-добрите хора, с които разполагаме, и те са готови да се жертват за кауза, завещана им от по-възрастни хора. Спрете безумието, докато можете!