Древни брегове [bg]

Веднага, след като се разбра, че индианците няма да се махнат сами, Елизабет Силвера започна подслушване на телефонните им разговори. Тя чу както въпроса на Уокър до Адам „Докъде си готов да стигнеш?“, така и отговора. Освен това разбра от обаждането на Аскуит — двойният лауреат на наградата „Пулицър“, — че Уокър замисля някаква демонстрация с участието на външни лица. Но не разполагаше с конкретна информация. Беше подслушвала и други разговори, преди да прекъснат връзките, но това бяха най-вече успокоителни обаждания на индианци до техните семейства, че всичко ще бъде наред, както и че на тях може да се разчита да защитят наследството. Питаше се дали някой от тези хора се досеща, че ги подслушват и не знаеше със сигурност дали не казват неща, разчитайки именно на това. Накрая изслуша разговора на Макс с президента. Отказът на Макс да заеме желаната позиция предизвика възмущението й, но едновременно с това я убеди, че няма да се размине без използване на сила. Ако сиу изобщо бяха имали намерение да стигнат до споразумение, по-удобен шанс от онзи едва ли щеше да им се открие.

Не се гордееше с възложената й задача. Не че имаше морални или политически скрупули. Но ситуацията беше експлозивна и съдържаше сериозен професионален риск, а потенциалната изгода от нея бе минимална. Ако всичко се развиеше без изненади, тя просто щеше да предаде нещата на ГСО и цялата заслуга щеше да отиде там. От друга страна, издънеше ли се по някакъв начин, това щеше да й струва кариерата.

Всъщност официално погледнато, смятано от късния следобед нататък, операцията вече се водеше от ГСО. Хоръс Гибсън, командирът на групата, бе пристигнал да поеме ръководството. Като се имаше предвид отговорността на случая, тя и не бе очаквала по-ниско ниво на представителство. Елизабет беше срещала Гибсън веднъж и той не я бе очаровал. Имаше нещо бабаитско в поведението му. Мислеше се за голяма работа и не криеше убедеността си, че хората му са специални, а организацията — елитна. Караше Елизабет да се чувства като селяндур.

В конкретния случай обаче тя беше едва ли не готова да изпита съжаление към него. Знаеше какви инструкции е получил: бързо превземане на Ротондата, за да се избегне цирка с медиите, ако може без загуба на човешки живот и на трето място, ако може без да пострада никой от индианците.

Ами, късмет.

Познаваше Хоръс достатъчно добре, за да знае, че на индианците не им се пише нищо хубаво.