Древни брегове [bg]

— Защо? — не се примиряваше Ейприл. — По каква причина смятате, че съдът няма да свърши работа? Знаете, че е безсмислено? Или е нещо друго?

— Моля ви, Ейприл, вървете си — каза той. — Наистина бих искал да имаше по-добър начин.

И тогава тя се досети. Очите й се разшириха.

— Смятате, че те ще я разрушат? И затова знаете, че съдът няма да има какво да ви върне? — Председателят отмести погледа си покрай нея. Загледа се в небето. После направи кръгом на пети и тръгна към вратата. — Боже Господи! — възкликна Ейприл. — Това не може да бъде истина. Те няма да го направят.

Но вече сама разбираше, че друг удовлетворителен изход просто няма. Докато хората вярваха, че висшите технологии съществуват и че има опасност някак и някога да изплуват в ежедневието, те щяха да оказват отрицателното си влияние върху света като цяло. Единственият път беше да се неутрализира Ротондата.

— Мисля, че той е прав — обади се Макс. — Време е да се махаме оттук.

Ейприл продължаваше да се колебае. Беше смаяна, потресена и объркана. И най-вече ужасена.

— Не — решително отсече тя след дълга пауза. — Не мисля така. — Сърцето на Макс спря. — Аз няма да си тръгна. Няма да допусна това.

Брайън Каутър беше директор на Агенцията за опазване на околната среда. В осем и трийсет, следван от обективите на телевизионните камери, той влезе в залата за пресконференции на Агенцията. Напрежението беше осезаемо. Никога досега тук не бяха идвали толкова репортери наведнъж. Всичко говореше за изтичане на информация.

Каутър беше висок, с всички външни белези на афроамериканец. Отвращаваше се от това, което ставаше в момента, но още по-неприятно му бе, че се налагаше самият той да вземе участие в този фарс. Не че не виждаше логиката зад действията на президента. Но инстинктът му подсказваше, че споменът за това, което предстоеше да се случи, щеше да го преследва години наред. И подозираше, че скоро, сигурно съвсем скоро, щеше да му се иска да може да се върне във времето и да изживее по друг начин следващите няколко минути.

— Дами и господа — заговори той, — трябва да направя изявление, след което ще бъда щастлив да отговоря на въпросите ви… От известно време с все по-нарастваща загриженост следим опасния развой на събитията, свързани с Ротондата. Както знаете, вашето правителство не се ангажира с официално становище дали това действително е мост към звездите. Но има достатъчно основания да се предполага, че земите от другата страна са на друга планета… Това поражда ред обезпокоителни възможности. Има слухове например, че нещо вече е преминало в нашия свят. Не знаем какво може да е това нещо, нито съществуват каквито и да било причини да вярваме, че е истина. Но като възможност не може да бъде изключено. Още по-малко можем да сме сигурни, че подобно нещо не би могло да се случи в бъдеще. Обаче има и други потенциални опасности. Като например вируси. Или замърсители… За да се обезпечи обществената безопасност, Агенцията за опазване на околната среда поиска и получи съдебно постановление, съгласно което собствениците на артефакта трябва да го предадат за инспекция и контрол. Повтарям, става дума за временна мярка, чиято единствена цел е избягване на неизвестни опасности, които биха могли да застрашат района. — Каутър не скриваше колко му е неприятно да направи това съобщение. — Сега вече мога да отговарям на въпроси.