Древни брегове [bg]

Екипът на Дженсън беше получил разрешение да вкара камерите си в Синята сграда, където тя попадна на Уилям Хоук. Репортажът щеше да се излъчва в цялата страна. Да, ако работиш за „Новините в десет“ и говориш от Фарго, това е върхът на твоята слава. Каръл се усмихна окуражително на Хоук, но той не реагира.

— Една минута — предупреди я операторът и донагласи фокуса.

— Нищо повече от естествено поведение, съветник — каза тя. — Започваме, когато светне червената лампичка.

— Добре. — Беше по жилетка от щавена кожа, трикотажна риза и чифт избелели дънки. Изглеждаше й към шейсетте, макар лицето му да бе дълбоко набраздено.

Отново се обади продуцентът от Фарго:

— Както обикновено, Каръл. Дай ни това, което винаги си давала.

— Ще го имаш — успокои го тя.

Щяха да ги включат всеки момент. Операторът вдигна разперена длан, отброи с пръсти оставащите секунди и лампичката светна.

— Аз съм Каръл Дженсън — започна тя. — Намирам се в седалището на племето сиу в техния резерват при Дяволското езеро. Тази вечер с мен е съветник Уилям Хоук, един от водачите на сиу. Съветник Хоук, правилно ли съм ви разбрала, че сте наблюдавали пресконференцията на Агенцията за опазване на околната среда по-рано тази вечер?

— Да, Каръл. — Той се опитваше да скрие загрижеността си, но болката в очите му я издаваше. Каръл се надяваше камерата също да я улови. Искаше хората да почувстват трагедията на човека до нея.

— Как ще реагирате на изявлението на директор Каутър?

— Директорът не може да не е наясно, че не съществува никаква опасност за никого. Никой никога не е виждал нищо да минава през вратата. И аз съм уверен, че никой не приема насериозно слуховете за някакъв невидим. Или каквото и да е то.

— Какво смятате да правите, съветник?

Линиите по лицето му се втвърдиха.

— Няма да им позволим да ни откраднат земята. Тя ни принадлежи и ние ще я браним.

— Означава ли това и чрез сила?

— Ако се наложи. Надявам се да не се стигне дотам.

— Казахте ми в предварителния разговор, че в момента горе е дъщеря ви.

— Точно така.

— Ще й кажете ли да се прибере?

— Тя ще остане редом с братята си, за да защити своето наследство. — Предизвикателството на лицето му бе ясно различимо.

— Нямаме нужда от вас — отсече Адам. — Ти и Макс трябва да си тръгнете сега, докато още е възможно.