Вечната нощ [bg]

Гюс се пресегна със здравата си ръка - с нея държеше щайера - и побутна главата на шофьора от кормилото. Беше Крийм, гла­вата му вече облегната на седалката, сякаш е задрямал - само дето бе получил два от изстрелите на Гюс в главата и един в гърдите.

- Екзекуция „Мозамбик“ наопаки, мръснико - произнесе мек­сиканецът и отпусна главата; носът леко изхрущя върху волана.

Гюс не засече ничие друго присъствие - макар че задната врата стоеше странно отворена.

Господаря...

Господин Куинлан се бе понесъл подир плячката си със светка­вична бързина. Гюс се облегна на колата и започна да преценява сериозността на раната на ръката си. Тогава забеляза струйката кръв, протекла от врата на Крийм...

Раната не беше причинена от куршум.

Изведнъж очите на Крийм се отвориха. Той излетя от колата и се хвърли към Гюс. Ударът на масивното му тяло направо изкара въздуха от дробовете на Гюс, все едно бик удря матадора; силата на Крийм бе почти колкото на колата и Гюс направо полетя. Той се хвана за оръжието си, но ръката на Крийм обхвана неговата с невероятна сила, премаза сухожилията му и застави пръстите да се разтворят. Коляното на Крийм бе върху ранената лява ръка на Гюс и разтрошаваше счупената кост като чукчето на хаванче.

Гюс изкрещя от гняв и болка.

Очите на Крийм бяха широко отворени, изглеждаха безумни и леко разфокусирани. Лъскавата му усмивка започна да дими и да изпуща пара - вече обзетите от заразата венци изгаряха при контакта със сребърните импланти. По същата причина изгаря­ше и плътта от ставите му. Крийм обаче не спираше, направляван от волята на Господаря. Щом челюстта му се отвори и изщрака шумно, Гюс разбра, че Господаря иска да вземе него и така да из­влече информация, за да провали плана им. Болката в лявата ръка направо обсеби Гюс, но той можа да види как жилото на Крийм напъпва в устата му, бавно и някак странно притеглящо; зачерве­ната плът се разделяше и разтваряше, показваше все нови и нови слоеве и се нагласяше да се задейства.

Волята на Господаря предизвика мигновеното превръщане на Крийм. Жилото се наля с кръв сред облаците сребърна пара и бе готово да удари. По гърдите на Гюс покапаха лига и останки от кръвта, когато безпаметното същество - в миналото Крийм - на­дигна вампирската си глава.

С едно последно усилие Гюс успя да извърти ръката с оръжи­ето тъй, че да се прицели, макар и неточно, в главата на Крийм. Стреля веднъж, два, три пъти; при толкова малко разстояние все­ки изстрел откъсваше по много месо и кости от лицето и врата на Крийм.

Жилото обаче се стрелкаше бясно из въздуха и търсеше да се добере до Гюс. Той пък продължи да стреля и уцели даже жилото. Вампирска кръв и червеи се разхвърчаха навсякъде, когато Гюс успя да пречупи гръбнака на Крийм и да пресече гръбначния му мозък.