![Вечната нощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/6/5/vechnata-noshch-bg-download.jpg)
Вечната нощ [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 9789542908456
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вечната нощ [bg]». Краткое содержание книги:
„Завладяваща и ужасяваща.“ Джеймс Ролинс
„Великолепно бягство от действителността.“ в. Таймс
„Тук дарбата на дел Торо да създава фантастични и мрачни герои сияе. Книга, която вълнува и не можете да оставите.“ Сп. Метро
„Страхотно четиво.“ в. Сън
„Отлично изпипана... увлекателна, забавна.“ Сп. Емпайър
„Огън и жупел - добър фон на развръзката в третия и последен том.“ в. Файнейшъл Таймс
Гледаше как тя упътва шофьора си надолу по стръмнината към някакъв сервизен път. Движеха се бързо, преследваха експлоръра. Връзката на Кели със Зак беше много по-силна от връзката с бившия й съпруг доктор Ефраим Гудуедър. Копнежът й беше много по-явен и - в момента - много по-полезен.
Господаря вече разбираше още по-добре как напредват неверниците. Бяха захапали стръвта, за която той знаеше, че ще е неустоима. Той гледаше през очите на Закари Гудуедър, който седеше на задната седалка на автомобила, управляван от Аугустин Елисалде. Господаря беше едва ли не заедно с тях вътре в колата. Те се движеха към мястото на срещата с доктор Гудуедър. А той притежаваше Occido Lumen и знаеше къде е Черното място.
- Следвам ги - пропука в радиостанцията гласът на Барнс. - Ще Ви държа в течение. Виждате координатите ми.
Наистина, на джи-пи-ес устройството се виждаше движеща се точка. Несъвършено, бледо механично подобие на връзка с Господаря. Но той не можеше да си позволи да споделя нещо повече с предателя Барнс.
- Имам оръжие - обади се пак Барнс. - Очаквам Вашите заповеди.
Господаря се подсмихна. Какво раболепие.
Вече бяха близо, може би само на няколко мили от целта си. Посоката, в която се движеха, подсказваше, че искат да стигнат или до езерото Онтарио, или до реката Сейнт Лорънс. Прекосяването на вода не беше проблем. Господаря разполагаше с Крийм, който да го превози при необходимост - гангстерът формално още беше човек, макар и под пълната власт на Господаря.
Той нареди хеликоптерите да летят право на север.
Крийм имаше болки в устата. Венците му горяха покрай сребърните коронки на зъбите. Първо той си помисли, че това е от удара на господин Куинлан. Сега обаче и пръстите го заболяха, та свали сребърните пръстени, за да ги облекчи. Струпа украшенията в поставката за чаша на таблото.
Не се чувстваше добре. Усещаше се замаян и топъл. Най-напред се уплаши да не е бактериална инфекция като нещото, което бе отнесло човека на Гюс. Често погледнеше тъмното, гъмжащо от червеи лице на Господаря в огледалото за задно виждане, Крийм се притесняваше да не би Господаря да го е заразил. Само за миг усети нещо да се движи из ръката и бицепса му. Нещо повече от сърбеж. Нещо, запътило се към сърцето му.
Джипът на Еф стигна първи Фишърс Ландинг. Най-северният път вървеше покрай брега на Сейнт Лорънс. Господин Куинлан не можеше да открие никакви вампири в близката околност. Видяха знак с надписа
КЪМПИНГ „РИВЪРСАЙД“
да сочи натам, където пътят се отделяше от речния бряг. Свърнаха по черния път и стигнаха до голяма вдаваща се в реката земна маса. Имаше хижи, ресторант с магазинче наблизо и пясъчен плаж с притиснат до него почти невидим над водата док.
Еф рязко спря на края на пътя, остави фаровете включени и ги насочи към водата. Искаше да излезе на дока. Трябваше им лодка.
Щом затвори вратата, мощна светлина грейна в очите му и направо го ослепи. Той вдигна ръка и можа само да определи два източника - от ресторанта и от будка за даване на плажни дюшеци под наем. За миг се паникьоса, но разбра, че това са източници на изкуствена светлина; вампирите нямаха нужда от нея и не я ползваха.
Чу се глас, истински глас, а не достигащият до ума му шепот на някой вампир:
- Стой! Не мърдай!
- Окей, окей! - отвърна Еф и опита да защити очите си. - Аз съм човек!
- Сега ще я видим тая работа - произнесе женският глас.
От другата страна се обади мъжки глас:
- Въоръжен е!
Еф погледна към Фет, застанал от другата страна на джипа. Фет ги попита:
- Вие въоръжени ли сте?
- По-добре не питай! - изрече мъжкият глас.
- Може ли и ние, и вие да оставим оръжията и да си поговорим? - продължи Фет.
- Не - отвърна му женският глас. - Добре е, че не сте кръвопийци, но това не значи, че не сте нападатели. Или маскирани хора от Стоунхарт.
- Нито едното, нито другото - продължи Еф, като се пазеше от светлините с отворени длани. - Дошли сме тук за... една мисия. Но нямаме много време.
- Има още един на задната седалка! - изкрещя мъжкият глас. - Покажи се!
По дяволите, рече си Еф. Как да започне?
- Вижте, дойдохме тук чак от Ню Йорк.
- Уверен съм, че там ще бъдат направо щастливи да ви видят как се връщате.
- Вие... вие звучите като бойци. Срещу вампирите. И ние сме бойци. Част от съпротивата.