Вечната нощ [bg]

Фет стоеше пред задния край на джипа, показваше им устрой­ството и добавения на светлината на фенерчето таймер.

- Мамка му. Шибана атомна бомба - изрече Ан, жена на петде­сетина, с дълга излиняла сива коса на плитка. Беше обута в рибар­ски ботуши под мушамена дреха.

- Сигурно сте си мислели, че ще е по-голямо - каза Фет.

- Знам ли какво съм си мислила.

Погледна отново Еф и Фет. Уилям - мъж над четиридесетте, напъхан в разръфан вълнен пуловер и провиснали джинси - ос­тана настрана с две ръце на пушката. Лампите бяха в краката му; едната придължаваше да свети. Светлината намяташе господин Куинлан, вече излязъл от колата, със заплашително наметало от сенки.

- Знам само, че положението ви е твърде странно, за да е из­мислено.

- Не искаме от вас нищо освен карта на островите и средство да тръгнем оттук - обясни Еф.

- Ще взривите това малко чудо.

- Да - продължи той. - Наистина. Ще ви се наложи да се пре­местите оттук, независимо дали островът е на половин миля от брега или не.

- Не живеем тук - отвърна Уилям.

Най-напред Ан го изгледа с упрек - бе казал твърде много. По­сле обаче омекна - можеше да бъде откровена с Еф и Фет, тъй като и те бяха откровени с нея.

- Ние живеем на островите - рече тя. - Там проклетите кръво­пийци не могат да достигнат. Там има стари фортове от времето на Войната за независимост. Живеем в тях.

- Колко хора сте?

- Всичко на всичко - четиридесет и двама души. Бяхме пет­десет и шест; загубили сме четиринадесет. Живеем разделени на три групи, понеже дори и след края на света някои хора не могат да се спогаждат помежду си. Повечето сме съседи, дето не се по­знавахме преди тая проклетия. Постоянно се връщаме на матери­ка за оръжия, инструменти и храна - нещо като Робинзон Крузо, ако сметнем материка за разбития кораб.

- Имате лодки - обади се Еф.

- Имаме лодки. Три моторници и колкото щеш малки с гребла.

- Хубаво - продължи той. - Много добре. Надявам се да ни заемете една. Съжалявам, че ви докарваме тази неприятност.

После се обърна към Родения.

- Нещо?

- Нищо.

Но по тона му Еф разбра, че времето им е на привършване. За­пита Ан:

- Познавате ли островите?

Тя кимна.

- Уилям ги познава най-добре. Знае ги като петте си пръста.

Еф се прехвърли към него.

- Можем ли да влезем в ресторанта и да ми нахвърляте някои указания? Знам какво търся. Островът е с много малко растител­ност, скалист, формата му е като трилистна детелина, тоест - като три преплитащи се пръстена. Като знак за биологична заплаха, ако можете да си го представите.