Вечната нощ [bg]

- Не спрях да те търся - продължи Еф. - Не се предадох. Зная, че са ти казали, че съм мъртъв - през цялото време се сражавах. Две години се опитвам да те върна...

Зак се огледа. Господин Куинлан бе влязъл в магазина. Зак спря погледа си за най-дълго именно върху Родения.

- Майка ми идва да ме вземе - произнесе детето. - Ще е ядо­сана.

Еф кимна твърдо.

- Знам, че ще е ядосана. Но... всичко почти свърши.

- Известно ми е.

- Благодарен ли си за всичко, което ти осигурих, което ти по­казах?

- Ела насам - Еф стисна раменете на момчето и го отведе до бомбата. Фет тръгна да ги пресрещне, но Еф не забеляза. - Това е ядрено устройство. Ще го използваме, за да взривим един остров. За да унищожим Господаря и всички като него.

Зак изгледа бомбата и запита въпреки волята си:

- Защо?

- Наближава времето.

Фет погледна Нора и по гърба му премина хлад. Еф сякаш не забелязваше нищо, погълнат от ролята си на блудния баща.

- За да станат нещата такива, каквито бяха - отговори той на питането на сина си. - Преди стригоите. Преди мрака.

Зак изгледа Еф странно. Момчето видимо премигваше; нарочно, като нервен тик за самоуспокояване.

- Искам да се върна у дома.

Еф кимна в съгласие.

- А аз искам да те заведа там. Нещата ти са в твоята спалня така, както си ги оставил. Всичко. Отиваме веднага щом това свърши.

Закари поклати глава, без да гледа към Еф. Гледаше господин Куинлан.

- У дома значи в замъка. В Сентръл парк.

Обнадежденото изражение на Еф помръкна.

- Не, няма да се връщаш повече там. Знам, че ще отнеме малко време, но ще се оправиш.

- Момчето е превърнато.

Главата на Еф рязко се извърна към господин Куинлан. Роде­ния стоеше изправен и гледаше Зак.

Еф се взря в сина си. Косата му беше на мястото си; общият му вид бе добър. Очите му не приличаха на черни кръгове върху червен фон. Гърлото му не бе раздуто.

- Грешиш. Той е човек.

- Физически е човек. Погледнете очите му обаче. Довел е ня­кого със себе си.

Еф хвана брадичката на момчето. Повдигна косата от очите му. Може би бяха малко замъглени. Малко отнесени. Най-напред Зак гледаше предизвикателно, после опита да отмести очи, подобно на всеки тийнейджър.

- Не - продължи Еф. - Той е добре. Ще бъде добре. Чувства се засегнат от мен... това е нормално. Ядосан ми е и... трябва да го качим на лодката. Да отиде на реката.

Еф погледна Нора и Фет.

Колкото по-скоро, толкова по-добре.

- Тук са.

- Какво? - изрече Нора.

Господин Куинлан още повече нахлупи качулката върху глава­та си.

Отивайте на реката. Ще задържа колкото мога от тях. Родения излезе през вратата. Еф грабна Зак, побутна го към вратата, но после спря. Обърна се към Фет:

- Взимаме него и бомбата едновременно.

Фет явно не бе доволен, но не каза нищо.

- Василий, той ми е син - умолително изрече Еф и се закашля. - Мой син... всичко, което имам. Но аз ще изпълня задачата си. Няма да ни проваля.

За пръв път от толкова време насам Фет видя в погледа на Еф някогашната решителност - водачеството, което той неволно уважаваше. Това бе мъжът, когото Нора бе обичала, а той бе след­вал.