Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
Литаниите отново започнаха. Свещените символи около тялото го предпазваха. Нефритът, сам по себе си неразрушим, щеше да предпази тялото от гниене. Така по, животинската душа, щеше да бъде спасена.
Коленичил, Ли Юан почувства страхопочитание пред достойнството на ритуала. Но означаваше ли той нещо? Любимият му брат Хан беше мъртъв и нищо — нито на небето, нито на земята — не можеше да го върне. Тялото щеше да изгние, без значение дали има около него нефрит или не. А душите…?! Щом литаниите свършиха, той се облегна назад на пети и се огледа, огледа камъка, земята и осветените от свещите фигури на смъртта. Нищо не се връщаше оттам, за да разкаже — кой знаеше дали душите наистина съществуват?
Отвън той отново се изправи, замаян от всичко това. Хладният вятър дърпаше косите му, следобедната светлина режеше очите му след трепкащите сенки в гробницата. Един по един Танговете се приближаваха, за да изразят уважението си към баща му и още веднъж да поднесат съболезнованията си — и най-незначителният от тях притежаваше по-голяма власт и богатство от всеки Танг от династиите Сун или Чан. Уан Хсиен — едър кръглолик мъж, Танг на Африка. Ху Ти, строен мъж на около четиридесет — четиридесет и пет години, Танг на Южна Америка. Уей Фен, най-близкият приятел на баща му сред равните нему, Танг на Източна Азия — сякаш вечната му усмивка този път я нямаше. Чу Ху Уей, висок и странен мъж, Танг на Австралиите. У Ши, Танг на Северна Америка — едър мъж с телосложение на борец — широките му рамене се сгърбиха, когато прегърна бащата на Ли Юан. И най-накрая — Цу Тияо, Танг на Западна Азия, старец, подпрял се на ръката на сина си.
— Трябваше да останеш вътре — прегърна го Ли Шай Тун и го целуна по бузите. — Този вятър е вреден за тебе, Цу Тияо. Мислех, че тези стени ще го спрат.
Цу Тияо протегна ръка и го стисна за рамото. Изглеждаше крехък, ала хватката му, също както и гласът му, беше силна.
— Високите стени не могат да спрат студения вятър да духа, нали, стари приятелю? Знам какво е да загубиш син. Нищо не би ме спряло да изразя почитта си към Ли Хан Чин.
Ли Шай Тун се наведе с мрачно лице.
— Вярно е, Цу Тияо — той се обърна към сина му: — Цу Ма, благодаря ти, че дойде. Щеше ми се да се срещнем при по-щастливи обстоятелства.
Цу Ма се поклони. Той беше силен, красив мъж на 28 — 29 години, който доскоро бе водил своенравен, разпуснат живот. Но след като баща му се беше разболял, той бе принуден да се промени. Носеше се мълва, че Цу Тияо го гласи за регент, но сега за първи път се появяваше публично до баща си.
— И аз съжалявам, че се срещаме така, чие хсия. Може би ще ми позволите да ви посетя, когато се поуталожи всичко?
След това почитта си изразиха чичовците на Ли Юан — Ли Юн-Ти, Ли Фен Чиян и Ли Чи Чун. Съветници на Ли Шай Тун, те имаха с баща му същите отношения, в каквито някога бе той със СВОЯ брат. Но сега бе различно. Защото Хан Чин бе мъртъв и сега той, Ли Юан, беше предопределен да стане Танг.
Бе отбелязал внезапната промяна в тях. Очите, които някога го подминаваха, сега променяха посоката си и го забелязваха; сякаш смъртта на брат му го бе овеществила. Сега непознати му се кланяха и умилкваха. Забеляза колко раболепни бяха станали; как страхът бе изместил хладната им вежливост.
Да, виждаше го дори сега — страха зад усмивките.
По странен, горчив начин това го забавляваше. Старци, които ги е страх от момченце, което няма и девет години.
Щях ли — запита се той — да израсна такъв като тях: истинската ми форма — изкривена от страха и завистта? Може би. Но сега никога нямаше да го разбере.
И другите се приближиха и застанаха пред тях. Фей Йен и баща й — старецът бе почти толкова съкрушен, колкото и дъщеря му; сериозните му мили очи бяха обкръжени от тъмни кръгове. После втората съпруга на баща му и трите й дъщери — и четирите бяха съвсем чужди на Ли Юан.
Последни бяха хората на баща му — Хал Шепърд и генералът.
— Лош ден, приятелю — каза Шепърд. Прегърна Танга, след това отстъпи назад и се огледа. — Надявах се да не видя това място, докато съм жив.
— Нито пък аз — обади се Толонен. За миг се взря отвъд, в далечните планини на Та Па Шан. И щом погледът му се върна върху гробницата, сякаш НЕГОВИЯТ син лежеше там, под земята — такава болка и любов имаше изписана в очите му.
Толонен се взира още миг в гробницата, после отново погледна Танга.