Пленници на Барсовата клисура
- Автор: Ананян Вахтанг Степанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Дракова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пленници на Барсовата клисура». Краткое содержание книги:
Природата не е милостива и благосклонна към децата. Те са принудени с голям труд, с много хитрости и съобразителност да си осигурят макар нищожно количество храна и вода. Но колко много тайни им разкрива природата, макар, разбира се, благодарение на това, което са видели и научили в живота и училището.
След сития обяд децата се съвзеха напълно от преживените вълнения. Ашот вдигна капана от ъгъла на пещерата и каза развълнувано:
— Това сигурно е приготвено за барса!…
— Че защо му е притрябвал барс на чичо отшелник? Да не би месото му да е ял или кожата продавал? — възрази Гагик.
Шушик мислеше напрегнато нещо, а после, изглежда, си спомни и каза:
— Чела съм някъде, че един отшелник, преди да тръгне на път, вързал на краката си звънчета. Звънът им трябвало да предупреждава всички мравки и буболечки да бягат от пътя му, за да не бъдат стъпкани…
— Това е приказка — засмя се Гагик.
— Не, Шушик е права — застъпи се за момичето Ашот. — Тя искаше да каже, че отшелниците са били добри хора, и това е вярно.
— Разбира се! Ама Гагик оставя ли те да се доизкажеш! — разсърди се Шушик. — Ако отшелникът е бил лош човек, щял е да лови кози, а не зверове, които проливат кръвта им…
— Браво! — възкликна Гагик. — Но аз мисля, че чичо отшелник е вършел добрините си, като си е правил сметка да го приемат в рая. А?…
Другарите се засмяха, но мислите на Ашот бяха заети с друго. „Щом отшелникът е ловил барс с този капан, защо и ние да не го опитаме?“ Та те нямаше да имат нито минута спокойствие с такъв коварен и силен враг наблизо!
Той сподели това с другарите си и като получи тяхното одобрение, пристъпи трескаво към работа.
Какво е необходимо, за да заредят капана? Парче месо и нищо друго. Месо имаха, но капанът беше много ръждясал и в такова състояние не вършеше работа.
Звярът само от миризмата на ръждата ще се изплаши и няма да дойде — обясни Ашот и си спомни, че баща му мажеше желязото с лой. Лойта убива миризмата както на метала, така и на ръждата. Но откъде да вземат? Козлите по време на сватбите и борбите отслабват. Съвсем малко тлъстина остава само около бъбреците и дебелото черво. Ашот намаза капана, дръпна желязната пружина и поклати неодобрително глава.
— Съмнявам се, че ще издържи. Ръждата почти е преяла шийката на десния зъбец.
На капана висеше някакво железце, подобно на котва.
— Това пречи на звяра да избяга надалече. Тази кукичка се закачва за храстите и камъните и го забавя, а по този начин печели време ловецът — обясни Ашот.
— А не можем ли да го вържем за дърво, та барсът да не избяга? — заинтересува се сериозно Гагик.
— Ти пък! Ще измъкне лапата си и ще избяга. Тази котва нарочно се оставя свободна, за да се влачи след звяра — обясни Ашот. Той беше много възбуден — за пръв път през живота си щеше да лови такъв страшен звяр като барса! Въображението му се разпали и уверен, че всичко трябва да стане така, както той смяташе, каза делово:
— Хайде, Гагик, дай парче месо!…
— И дума да не става! — възпротиви се Гагик. — Със сърцето ми зареди капана, но месо не давам! Не ни е до опити…
— Там има още оглозгани парчета — каза Хасо, който досега мълчеше скромно. — Да вземем оттам.
Наистина каква по-добра примамка от тази? На горната тераска, която нарекоха Барсова, се бяха събрали много орли и децата едва ги разгониха с камъни. Но ненаситните птици не бяха оставили нито късче освен някакви огризки около ставите. Децата отсякоха една става, заредиха капана и го заровиха в земята. Навън стърчаха само острите отворени зъбци, засипани със сняг; открита остана стръвта между тях.
После събраха всички остатъци и ги хвърлиха на орлите, за да ги отклонят, а те се върнаха в пещерата.
„Ох, веднаж само да уловим барса и да се освободим от тази клетка! Няма да има по-щастливи хора от нас на света!“ — мислеше си Ашот. Лицето му поруменя, в очите светна пламъче.
— Часовете на барса са преброени — каза той. — Сега остава да си видим сметките и с мечката. Мисля, че ние трябва…
Ашот не се доизказа. Раздаде се глух рев, старата врата на пещерата се разтвори и вътре нахълта… пияната мечка.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Може да се каже, че всичко, което се случи този ден, беше наистина зла игра на съдбата. Ако не бяха дошли други ловци на помощ на Арам и той не беше принуден да ги чака и се съветва с тях, всичко можеше да се нареди другояче. Все по следите на дивите кози Арам сигурно щеше да излезе до билото, зад което беше Барсовата клисура, и затворените там деца щяха да го видят, застанал на върха на планинския рид. А видят ли човек, те естествено ще се развикат и с виковете си ще дадат да се разбере къде са…
Но всичко стана иначе. След като срещнаха в Барсовата клисура най-опасния враг на рода си — барса, козите оставиха в ноктите му единия от другарите си и се върнаха стремглаво назад. Те излязоха от Барсовата клисура още преди ловците да бяха успели да стигнат до Дяволската пътека.