Пленници на Барсовата клисура
- Автор: Ананян Вахтанг Степанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Дракова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пленници на Барсовата клисура». Краткое содержание книги:
Природата не е милостива и благосклонна към децата. Те са принудени с голям труд, с много хитрости и съобразителност да си осигурят макар нищожно количество храна и вода. Но колко много тайни им разкрива природата, макар, разбира се, благодарение на това, което са видели и научили в живота и училището.
Друг може и да не знае, но айкецорци добре знаят, че когато човек пие много вино, а след това си похапне повечко грозде, сокът на гроздето започва да ври и кипи в стомаха му.
— Какво да правим? — прошепна Хасо, като продължаваше машинално да размахва главнята.
Момчето пребледня, краката му трепереха. Не по-малко изплашен беше и Ашот. Ала по държането на животното и по острата миризма на вино той веднага разбра, че мецаната „е попрекалила“. Иначе как можеше тя, обикновено толкова предпазлива, да забрави опасността?…
— Я хайде да я сплашим… Запали трева — каза Ашот.
Събраха суха трева и магарешки бодил, подпалиха ги с главнята и Ашот прикрепи на копието си горящия сноп.
Мечката, уморена, изглежда, от премятането, седеше малко по-долу от децата, поклащаше глава и нещо мъркаше.
Ашот закрещя: „Хо-хо-хо!“ и запрати по нея огненото копие. Тя изрева отчаяно и хукна да бяга. До момчетата дойде миризма на изгоряла вълна.
— Хайде, бягай и не се обръщай назад! — извика Ашот на другаря си.
И като грабнаха плячката, брадвата и главните, двамата забързаха към тяхната пещера.
— О, донесохте! Донесохте козела! — зарадва се Шушик. — А кой ревеше там?
— Никой. Я засили повече огъня…
До огъня лежеше половината козел — цяла камара месо. Щастието най-после като че ли се беше усмихнало на децата. Но най-смелият от тях беше нещо неспокоен, разсеян и непрекъснато поглеждаше към вратата, ослушваше се.
Като видя месото, Гагик забрави всичките си страхове. Бързо издялка шишове и наряза месо на дребни парченца.
— Не ви ли казвах, че в края на краищата всичко ще се нареди? — бърбореше той. — Каква пача само ще ви сваря от главата и краката! Пръстите си ще оближете! Хасо, отсечи главата и я подръж над огъня да се опърли… Ох-ох-ох! Не живот, а рай!
И под сводовете на пещерата отново екна смях. По бледите лица на децата пак се появи усмивка; отново се завързаха оживени разговори, прекъсвани от възторжените възклицания на Гагик, който вадеше от шишовете изпеченото месо.
ОСМА ГЛАВА
Да, този ден щастието наистина се усмихваше на децата. Ала когато духовете се поуспокоиха, те решиха, че тяхната радост е всъщност „телешка радост“. Положението им колкото се беше подобрило, толкова се беше и влошило. Наистина две седмици ще бъдат сити и ще могат търпеливо да чакат, докато Хасо доведе със свирката послушното си „стадо“ от кошарата. А сол и вода имаха в такова изобилие, че биха стигнали за цялото село. За всичко това не можеха и да мечтаят по-рано. Но как да забравят, от друга страна, че съвсем наблизо живеят два страшни звяра? Право казват айкецорци, че сполуката и несполуката са родни сестри.
Сполуката през този ден явно съпътствуваше децата. Но около жилището им не бродеше ли същевременно барсът?
Ще дойде ей сега, ще види, че плячката му е изчезнала, ще се разяри и ще започне да напада едно подир друго децата.
Къде е бил той досега? Откъде е дошъл? Ами мечката? Значи, погрешно смятаха, че е напуснала клисурата. А възможно е да е ходила да си търси леговище за зимата, но не е намерила и се е върнала.
Децата бяха чували, че мечката не напада хора, но все пак кой ще посмее да отиде за вода на извора, щом наблизо обикаля мечката? И от вода ще се откажат дори! А щом барсът се крие в скалите, как ще имат кураж да отидат да примамят овцете?…
И децата дойдоха до заключение, че всъщност са лишени от всичките си придобивки — солта, водата, овцете. Така че рано беше да се радват, рано беше да мислят, че ще могат да живеят спокойно до пролетта.
Зверовете ще ги принудят да стоят в пещерата, храната ще свърши скоро, а от липса на сол ще полудеят. За да се снабдят с вода, ще трябва пак да топят сняг. а в такава „дестилирана“ вода няма и зрънце сол.
Да, както и да го мислеха, едно беше ясно: най-напред трябва да видят как да унищожат или изгонят зверовете от клисурата.
Ашот предложи да запалят много огньове, а след това, въоръжени с димящи главни, с глъч и врява да преминат във верига през планината отдясно наляво. Това ще подплаши зверовете, ще ги подгони към изхода на клисурата и ще ги принуди да избягат.
Планът беше интересен, но Гагик го провали, като обясни, че в това грандиозно шествие могат да вземат участие само трима души. Каква „верига“ ще е тогава?…
В разговори времето мина незабелязано и шишкебапът от козе месо беше най-после готов.