Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
Карамон понечи да каже нещо, но откри, че говори на вратата. Той и Тас стояха отвън във вече тъмния коридор.
— Това е наистина невероятно! — рече кендерът и въздъхна от щастие. — Не почувствах и най-малкото движение, а ти? Миг по-рано бяхме там, а сега сме тук. Време, колкото да махнеш с ръка. Сигурно е чудесно да си магьосник — каза Тас замечтано, загледан в затворената врата. Да прелиташ през времето и пространството… и през затворени врати.
— Хайде — отсече Карамон изведнъж и закрачи надолу по коридора.
— Слушай, Карамон — поде Тас тихо, докато подтичваше подир него, — какво имаше предвид Рейстлин, когато каза „спомни си датата“? Да не би да наближава Денят на дара на живота или нещо такова? Ще трябва ли да му купуваш някакъв подарък?
— Не — изръмжа Карамон. — Не ставай глупав.
— Не ставам глупав — възрази Тас обидено. — В края на краищата Коледните празници са след няколко седмици и той може би очаква от теб подарък. Или поне си мисля, че те празнуват тук в Истар Големите годишни празници, точно както и ние в нашето време. Смяташ ли, че…
Карамон изведнъж се спря.
— Какво има? — попита Тас, разтревожен от ужасеното изражение върху лицето на исполина. Кендерът чевръсто се огледа, сложил ръка върху дръжката на малкия нож, който беше затъкнал в колана си. — Какво видя? Аз не…
— Датата! — извика Карамон. — Датата, Тас! Коледните празници! В Истар. — Сетне той бързо се извърна и сграбчи стреснатия кендер. — Коя е годината? Кажи ми коя година сме сега?
— Ами… — Тас преглътна и се опита да се сети. — Мисля, че… да, някой май ми каза, че е 962-ра.
Карамон изпъшка, пусна Тас и стисна главата си с ръце.
— Какво има?
— Мисли, Тас, мисли! — измънка Карамон. След това, все така обхванал главата си в отчаяние, той се запрепъва като слепец надолу по тъмния коридор. — Какво искат те от мен? Какво мога да направя?
Тас забави крачка.
— Да видим… Значи сега е навечерието на Коледните празници, а годината е 962 П. Г. Наистина абсурдно високо число. Но по някаква причина то звучеше познато. Коледните празници, 962-ра година… О, спомних си! — извика той тържествуващо. Това са последните Коледни празници точно преди… точно преди…
Мисълта, която го връхлетя, го остави без дъх.
— Точно преди Катаклизма! — прошепна той.
Глава 10
Денубис остави перото и потри ръце. Той седеше в притихналата зала за преписване с ръка върху очите, надявайки се, че кратката почивка ще му помогне. Не се получи. Когато ги отвори отново и взе перото, за да поднови работата си, изречението, което се опитваше да преведе, продължи да плува в някаква неясна мъгла.
Свещеникът се укори строго, нареди си да се съсредоточи и най-накрая думите започнаха да се подреждат и да придобиват смисъл. Но вървеше трудно. Главата го болеше. Всъщност тя го измъчваше от дни с една тъпа, пулсираща болка, която не си отиваше дори в съня му.
„Причината е в това необикновено време, повтаряше си той. Твърде горещо е за дните преди Коледа.“
Беше твърде горещо, необичайно горещо. Във въздуха сякаш плуваше влага, тежка и задушна. Прохладните ветрове като че ли бяха погълнати от самата жега. Бе чул, че на около сто мили оттук, в Катай, океанът бил съвършено неподвижен и спокоен под палещото слънце, толкова неподвижен, че корабите не можели да плават. Те стояли в пристанището, капитаните проклинали късмета си, а товарът им гниел.
Денубис попи челото си от потта и се опита да продължи да работи усърдно върху превода на Дисковете на Мишакал на соламнийски. Мислите му непрекъснато летяха в друга посока. Думите от текста му напомниха за една история, която бе чул миналата нощ от неколцина соламнийски рицари — история толкова мрачна, че оттогава все се мъчеше да я прогони от ума си.
Някакъв рицар на име Сот прелъстил млада елфическа жрица, оженил се за нея и я завел в замъка си в Даргард като своя невяста. Но този Сот бил женен и преди това, така говореха рицарите, и имало достатъчно причини да се предполага, че първата му съпруга срещнала смъртта си по изключително зловещ начин.