Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
Кендерът направи драматична пауза, убеден, че е смаял слушателите си. Но Рейстлин само разшири очи от раздразнение и усука още по-силно яката на Тас, при което той побърза да продължи разказа си, вече едва дишайки.
— И така, аз можах да се скрия — изписука нещастния кендер почти като мишката, чийто облик временно бе приел, — и успях да се промъкна в лабора-рабола-раболаторията, където той правеше най-изумителни неща и караше камъните да пеят, Кризания пък лежеше пребледняла, а Карамон ми се стори толкова ужасен, че не можех да го оставя да тръгне сам и за… затова… — Тас погледна Рейстлин с обезоръжаваща невинност. — И ето ме тук…
Магът продължи да го държи в желязната си хватка, поглъщайки го с очи, сякаш се канеше да смъкне кожата му и да надникне в самата му душа. След това, очевидно удовлетворен, той пусна кендера на пода, извърна се и се загледа в огъня, потънал в мисли.
— До какво ще доведе това? — промърмори си той. — Всички закони на магията забраняват изпращането на кендери. Означава ли това, че ходът на времето може да се промени? Истината ли казва той? Или така се опитват да ме спрат?
— Какво каза? — попита Тас и вдигна глава с интерес, докато седеше на килима, опитвайки се да си поеме достатъчно въздух. — Ходът на времето да бъде променен? От мен? Да не искаш да кажеш, че аз бих могъл…
Рейстлин се завъртя и го погледна толкова ожесточено, че Тас затвори устата си и заотстъпва назад към Карамон.
— Наистина се изненадах, когато видях тук брат ти. А ти? — обърна се Тас към Карамон, без да обръща внимание на болката, която изкриви лицето на приятеля му. — А и Рейстлин май се изненада да ме види? Това е странно, защото онзи ден го зърнах на пазара за роби и предположих, че знае за пристигането ни…
— Пазарът за роби! — обади се неочаквано Карамон. До гуша му бяха дошли тези приказки за реките на времето. Това беше вече нещо, което можеше да разбере. Рейст… ти каза, че си тук от месеци! Това означава, че именно ти си направил така, че да изглежда сякаш аз съм нападнал Кризания! Точно ти ме купи на пазара за роби. И пак ти ме изпрати на Игрите!
Рейстлин направи нетърпелив жест, подразнен, че прекъсват мислите му.
Но Карамон продължи да го разпитва.
— Защо? — попита той гневно. — Защо на това място?
— О, в името на боговете, Карамон! — Рейстлин се извърна отново и се вгледа в него студено. — Каква полза щях да имам от теб в състоянието, в което се озова тук? Нуждаех се от силен войн за следващата стъпка от нашата мисия… а не от дебел пияница.
— И… и ти си поръчал смъртта на Варварина? — процеди Карамон, святкайки с очи. — Изпратил си предупреждение на онзи… как му беше името — Кварат?
— Не ставай глупак, братко — рече Рейстлин мрачно. — Пет пари не давам за дребнавите им дворцови интриги! Нито пък за тези нелепи и безсмислени игри! Ако искам да унищожа някой свой противник, мога да угася живота му като свещ. Кварат само се ласкае, като си мисли, че аз бих могъл да проявя такъв интерес към него.
— Но джуджето каза…
— Джуджето чува само звънтенето на парите в шепата си. Но вярвай в каквото щеш. — Рейстлин сви рамене. — За мен това няма значение.
Карамон се замисли. Тас отвори уста да каже нещо — дойдоха му на ум поне сто въпроса, които страшно му се искаше да зададе на Рейстлин, но Карамон му хвърли гневен поглед и кендерът побърза да я затвори отново. Исполинът прехвърли бавно в ума си казаното от брат му и сетне изведнъж вдигна очи.
— Какво означава „следващата стъпка от мисията ни“?
— Ще запазя плановете си в тайна — отвърна Рейстлин. — Ще научиш, когато му дойде времето, така да се каже. Работата ми тук напредва, но още не е завършена. Освен теб тук има още един човек, когото трябва да сломя и да му придам необходимата форма.
— Кризания — промърмори Карамон. — Нейната роля е свързана с някакво противопоставяне на Тъмната царица, нали? Точно както ми бяха казали. Ти се нуждаеш от жрица…
— Много съм уморен, братко — прекъсна го Рейстлин. И след кратък жест пламъците в камината угаснаха. Една-единствена магическа дума угаси светлината на Жезъла. Студен и неприветлив мрак се спусна над тримата в стаята. Дори и светлината на Солинари беше изчезнала, защото луната се беше скрила зад някакви сгради. Рейстлин се упъти към леглото си. Черните му одежди тихо шумоляха. — Оставете ме да почивам. Във всеки случай не трябва да оставате дълго тук. Няма съмнение, че за идването ви е било докладвано, а Кварат може да бъде смъртоносен враг. Гледай да не допуснеш да те убият. Ще ми бъде много неприятно, ако ми се наложи да си търся друг телохранител. Сбогом, братко. Бъди готов. Скоро ще те призова. Спомни си датата.