Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
Карамон стисна устни, а лицето му застина в мрачна, ожесточена маска. Погледът му се насочи към камата, която все още беше у брат му.
— Може би щеше да бъде по-добре, ако не бях дръпнал качулката — промърмори той.
Рейстлин се усмихна, макар брат му да не забеляза това.
— Нямаше никакъв избор — отвърна той. Сетне въздъхна и поклати глава. — Братко мой, наистина ли смяташе просто да влезеш в стаята ми и да ме убиеш, докато спя? Знаеш чудесно колко леко спя.
— Не, не теб! — извика Карамон на пресекулки и сетне вдигна очи. — Аз си мислех… — Грамадният мъж не можа да продължи.
Рейстлин се вгледа в него и за кратко изглеждаше озадачен, но после неочаквано се разсмя. Това беше ужасен смях, грозен и подигравателен. Тас, който в това време беше все още в другия край коридора, запуши ушите си с ръце при този звук. Всъщност той тъкмо се канеше да тръгне крадешком надолу, за да види какво става.
— Ти си искал да убиеш Фистандантилус! — каза Рейстлин, гледайки развеселен брат си. Сетне отново се разсмя при тази мисъл. — Скъпи ми братко — продължи той, — бях забравил колко забавен можеш да бъдеш.
Карамон се изчерви и се изправи неуверено на крака.
— Аз щях да го направя… заради теб — каза той. Сетне тръгна към прозореца, дръпна завесата и се загледа унило в двора на Храма, който проблясваше в перлено-сребърни отблясъци под лъчите на Солинари.
— Разбира се — сряза го Рейстлин и в гласа му се прокрадна някогашната горчивина. — Правил ли си изобщо някога нещо, което да не е заради мен?
Рейстлин изрече някаква рязка команда и стаята се изпълни с ярка светлина, която идваше от жезъла на Магиус, облегнат на стената в ъгъла. Младият маг отметна завивките си и стана от леглото. Сетне се приближи до камината и след като произнесе други дума, от голите камъни изскочиха пламъци. Оранжевите им езици заиграха върху слабото, бледо лице и се отразиха в ясните му кафяви очи.
— Е, закъснял си, братко — продължи Рейстлин, протегна ръце към огъня и размърда гъвкавите си пръсти. — Фистандантилус е мъртъв. И намери смъртта си в собствените ми ръце.
Карамон се извърна рязко и се вгледа в брат си. Вниманието му беше привлечено от някакъв особен тон в гласа на Рейстлин. Но брат му продължаваше да стои край камината и да се взира в пламъците.
— Смятал си да влезеш вътре и да го намушкаш, докато спи — промърмори Рейстлин с мрачна усмивка на тънките си устни. — Най-великият маг, който някога е живял. Или поне до този момент.
Карамон видя брат си да се обляга на полицата на камината, сякаш изведнъж обзет от слабост.
— Той се изненада, когато ме видя — каза Рейстлин тихо. — И ми се присмя, както ми се беше присмял в Кулата. Но този път се страхуваше. Видях го в очите му.
„И така, малки магьоснико, присмя ми се Фистандантилус, как се озова тук? Великият Пар-Салиан ли те изпраща?“
„Дойдох тук по моя воля, отвърнах му аз. Сега аз съм Господарят на Кулата.“
Древният маг не очакваше това. „Невъзможно, присмя ми се той. Аз съм онзи, чието идване беше предречено в пророчеството.“
Но страхът растеше в очите му, дори докато говореше, защото той прочете мислите ми. „Да, отговорих аз на неизречения му въпрос, но пророчеството не отговори на очакванията ти. Ти възнамеряваше да отидеш от миналото в настоящето, използвайки жизнената сила, която изтръгна от мен, за да останеш жив. Но в същото време забрави, че аз мога да черпя от твоята духовна сила! Беше принуден да запазиш живота ми, за да можеш да смучеш живителните ми сокове. И за тази цел ми даде заклинателните слова и ме научи да използвам драконовата орбита. Когато умирах в краката на Астинус, ти вдъхна пламък в това окаяно тяло, което беше изтезавал. Сетне ме отнесе при Тъмната царица и изпроси от нея да ми даде Ключа за разбулване на мистериите на древните магически текстове, които не можех да разчета. И когато накрая всичко станеше готово, ти смяташе да проникнеш в разнебитената черупка на тялото ми и да го направиш свое.“
Рейстлин се извърна, за да застане с лице срещу брат си, а Карамон отстъпи крачка назад, уплашен от омразата и яростта, която видя да горят в очите му по-ярко дори от танцуващите пламъци на огъня.
— И така, той искаше аз да бъда слаб и немощен. Но аз му се противопоставих! Противопоставих му се! — повтори Рейстлин тихо и напрегнато, взирайки се някъде далече. — Аз се възползвах от него! Използвах духа му, понасях болката и я преодолях! „Ти си господарят на миналото, казах му аз, но ти липсва силата да стигнеш в настоящето. Аз съм господарят на настоящето и ми предстои да стана господар на миналото!“