Сянката на Бога
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-165-1
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на Бога». Краткое содержание книги:
Но това не бе всичко. Отчетите по кредитната история винаги включваха и списък на исканията за проверка на кредитната история. Ако желаеш да наемеш апартамент например, собственикът може да поиска кредитна проверка и тогава тази заявка ще бъде включена в следващите отчети. Същото става и ако поискаш да си откриеш текуща сметка в „Мейси“, да си купиш кола (без да плащаш с налични) или ако кандидатстваш за работа — във всички подобни случаи се прави кредитна проверка и сведението за нея се включва в следващите отчети. Така и собственото му запитване, направено, естествено, от името на „Услуги“, вече бе станало част от кредитната история — това се правеше автоматично.
Но, с едно-единствено изключение, никой не бе проверявал кредитната история на Мари А. Уилямс от 1991-ва година насам, което означаваше, че тя бе изчезнала от икономиката на страната. Не че не беше възможно, обаче изглеждаше малко вероятно: дори банкрутиралите компании правеха какво ли не, само и само да се снабдят с кредитни карти, като плащаха по депозити, за да намалят бъдещите искове срещу тях. В противен случай не можеха да наемат кола, да направят резервация или да осребрят чек.
Каквато и да бе истината, отчетът не даваше представа за нея.
Изключението във всичко това бе запитването за кредитната история, направено на 19 октомври 1995-та година… две седмици преди да бъдат убити Кати и Брендън.
Според отчета запитването беше направено в Чикаго от фирмата „Обединени национални продукти“, която — съдейки по безсмисленото й име — сигурно също бе информационен брокер.
Нямаше връзка, разбира се, но беше странно. Ако бе имало серия от запитвания, Ласитър щеше да предположи, че Мари А. Уилямс се опитва да се върне към нормалния си начин на живот след дълъг престой в чужбина например. Но случаят не беше такъв. Нямаше серия, а само едно запитване. И нищо повече чак до намесата на Ласитър.
Сложи отчета настрани и позвъни на Джуди.
— Какво? — изкрещя тя.
— Ъ-ъ… Джо Ласитър се обажда. Вече не съм ли собственик на фирмата?
Джуди се изкиска.
— Извинявай, Джо, но при мен е пожар. „Какво бих могла да сторя за вас?“ — и тя отново се засмя. — Хайде, казвай! Не ме бави.
— Имаме ли човек в Минеаполис?
— Естествено, че имаме. Случаят Коулс. Не помниш ли? Едно момче тогава направи маратонска обиколка. Джордж някакъв… Или Джери? — Ласитър си спомняше случая, но не помнеше подизпълнителя. Джуди вече проверяваше в компютъра си. — А-а… Гари, Гари Стойкович, „Туин ситис рисърч“ — издиктува му набързо телефонния номер и затвори.
С такова име и с база в такъв град… Гласът на Гари Стойкович обаче го изненада.
— Добър ден — изгърмя той в слушалката. — „Туин ситис рисърч“. — Имаше мрачен басов тембър като Фетс Домино, който беше невъзможно да бъде сбъркан с никого, толкова афроамерикански звучеше. — Говорите с Гари.
— Джо Ласитър се обажда… работили сте за нас преди време…
Последва смях в долната част на гласовия диапазон.
— Разбира се, разбира се. Доста работа, доколкото си спомням. За мис Джуди Рифкин.
— Именно.
— Какво мога да направя сега за вас, мистър Джоузеф Ласитър? Трябва ли да разбирам, че вие сте големият бос… или съм жертва на невероятно съвпадение на имената?
— Не, аз съм босът.
Стойкович пак се засмя и смехът му отекна като гръмотевица.
— Ами тогава… слушам ви.
— Издирвам жена, която е живяла в Минеаполис… през 1991-ва — и той издиктува подробностите.
— Имам въпрос — каза накрая Стойкович. — Тази Мари Уилямс… преместила ли се е, или е „изчезнала“? И ако е изчезнала, крие ли се?
Ласитър се замисли. Въпросът беше много уместен.
— Не знам — призна накрая той.
— Защото разликата между едното и другото, що се отнася до разноски, е драстична.
— Осъзнавам това, но… мистър Стойкович? Мисля, че най-важно е да разберете дали мис Уилямс е мъртва.
— О…
Ласитър обеща да изпрати отчета по кредитната история и го информира за досега предприетите от Фреди стъпки. Стойкович каза, че ще провери в базата данни за притежавани коли и шофьорски нарушения, във вестниците и в съда.
— Още нещо — сети се накрая Ласитър, — мисля, че може да е била бременна. Всъщност знам със сигурност, че е била. В четвъртия месец към момента на изчезването й.
— Това може да ми бъде полезно — благодари Стойкович. — Нещо друго, за което да се сещате?