Сянката на Бога

Повече така и не я видяха… или по-скоро беше навсякъде и никъде едновременно.

В уравнението на попкултурата Калиста Бейтс беше част от Мерилин и от Джей Еф Кей — образ, нарисуван със спрей по мостове и стени.

Но имаше и нещо друго — нещо, което… За миг Ласитър изпита прилив на адреналин, някакво моментно събуждане. Беше на върха на езика му… и вече го нямаше. Нещо, което си бе спомнил. И което бе забравил.

— Не, мистър Ласитър, не се шегувам. Открих предишния домоуправител на жилищния блок. Сега живее във Флорида. Когато го попитах за Мари Уилямс, той ми каза: „Вие пак ли от онзи вестник?“. „Кой вестник?“, питам го аз. „Инкуайърър“, казва ми той. Та, след малко вече си говорим и не можем да спрем. Той каза, че Мари Уилямс е единствената наемателка, която определено си спомня, защото щял да падне, когато научил, че тя всъщност била Калиста Бейтс. После ми разказа, че вестникът взел интервю от него и той дори развел репортера из апартамента й. Попита ме искал ли съм да видя изрезките.

— Гари — започна Ласитър с глас, пълен със скептицизъм, — „Инкуайърър“ не е точно вестникът, който…

— Момент! Момент! Знам какво се опитвате да ми кажете. Но изслушайте ме първо, защото аз помня тази история. Вие едва ли я помните, тъй като не живеете в Минеаполис, а и на всички им е омръзнало все някой да вижда Калиста тук, а утре — там.

— И да тежи двайсет и пет кила и да е болна от левкемия.

— Именно… Всички знаем, че са направили морфинг40 на снимката й и са я изкарали костелива и умираща. Но пак подчертавам, Минеаполис е родният ми град. И аз помня как интервюираха по телевизията дамата, видяла Калиста. Тогава не й обърнах много внимание. Затова не си спомних името Мари Уилямс.

— Добре, кое те кара да вярваш, че е била тя?

— Говорих с репортера.

— На „Инкуайърър“?

— Да. — Ласитър изсумтя. — Момент така! Момчетата там са много по-предпазливи, отколкото човек предполага. И как иначе, щом ги съдят по веднъж на ден. — Детективът замълча: — Ало?

— Да, да, целият съм слух.

— Окей… Та, ето как е станало. Някой се обадил по горещата линия „Калиста Бейтс“…

— „Ах, видях Калиста“…

— Точно така! „Видях Калиста“, било съобщението и уточнявало: „С агент по недвижима собственост от компанията «Сенчъри–21»“. Някаква любопитна жена от предградията.

— Мислех, че е живяла в жилищен блок. В центъра.

— Но ето че решила да си купи жилище. И по-точно удобна къща. В хубав квартал. Плащане в наличност. Според агента сделката била опечена. Но след това се появил нахаканият репортер от „Инкуайърър“ и измъкнал, както те си знаят, името Уилямс от секретарката на рецепцията. Малко след това заудрял по вратата й във „Фонтаните“. „Кой е там?“ „Ами, «Инкуайърър».“ „А, така ли!“ — и хоп, изчезнала.