Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Той поклати глава.
- Аз оставих това да се случи, аз ще го извадя.
Бе мой ред да поклатя глава.
- Не, той е мой.
Той коленичи до мен и проговори меко.
- Мога да помириша страхът ти. Знам че не харесваш затворени пространства. Погледнах обратно в дупката и се оставих да призная точно колко се страхувам. Бях толкова уплашена, че можех да вкуся нещо плоско и металическо на езика си. Толкова уплашена, че пулсът ми ме биеше в гърлото, като нещо хванато в капан. Гласът ми излезе спокоен. Радвах се за това.
- Няма значение че се страхувам. - Докоснах фенера, опитах се да го издърпам от ръката му, но той го задържа. И, нещо като война напред назад, в която вероятно щях да загубя, нямаше да го измъкна от него.
- Защо трябвада си най - твърдата, най - коравата? Защо не можеш, само веднъж, да ме оставиш да направя нещо за теб? Да слезна в дупката не ме плашеше. Нека го направя за теб. Моля. - гласът му все още беше мек и той се бе бавел достатъчно към мен че можех да помириша изсъхналата кръв по него, богатостта на свежата кръв в устата му, сякаш някакво малко порязване не се бе излекувало напълно.
Поклатих глава.
- Трябва да го направя, Ричард.
- Защо? - Гласът му съдържаше наченки на гняв, като топъл шамар.
- Защото ме плаши и да разбера дали мога.
- Можеш какво?
- Дали мога да сляза в дупката.
- Защо? Защо се нуждаеш да знаеш? Доказала си се пред мен и всички останали тук че си твърда. Не остава нищо което да доказваш.
- На мен, Ричард, имам нещо да доказвам на себе си.
- Каква разлика ще направи това да слезеш в някаква мръсна дупка? Никога няма да трябва да го правиш отново, Анита. Просто не го прави.
Погледнах го, недоумението в лицето му, в очите му, които се бяха върнали към нормалното, перфектно кафяво. Опитвам се да обяснявам такива неща на Ричард от години. И най - накрая разбирах, че той никога няма да разбере, а аз бях уморена да се опитвам да се обяснявам, не само на Ричард, на всички.
- Дай ми фенерчето, Ричард.
Той го държеше и с двете си ръце.
- Защо трябва да правиш това? Просто ми кажи. Толкова си изплашена че устата ти е суха. Мога да го вкуся по дъха ти.
- А аз мога да вкуся свежата кръв по твоята, но трябва да го направя, защото ме плаши. Той поклати глава.
- Това не е кураж Анита, това е инат.
Свих рамене.
- Може би, но все пак трябва да го направя.
Стисна фенера по - силно.
- Защо? - И някак мисля че въпроса бе повече от шахтата и причината поради която исках да вляза.
Въздъхнах.
- Все по - малко и по - малко неща ме плашат Ричард. Така че, когато открия нещо, което ме притеснява, трябва да го тествам. Трябва да видя дали мога да го направя.
- Защо? - той изучаваше лицето ми сякаш го помнеше.
- Просто, за да видя дали мога.
- Защо - гнева беше повече от намек сега.
Поклатих глава.
- Не се състезавам с теб, Ричард или с някой друг. Не ме интересува кой е по - добър или по - бърз или по - смел.
- Тогава защо го правиш.
- Единственият човек с когото се състезавам съм аз, Ричард и ще си падна в очите, ако те оставя, или някой друг са слезе в дупката. Грегъри е мое момче, не твое, аз трябва да го спася.
- Ти вече го спаси, Анита. Няма значение кой ще влезе в дупката.
Почти се усмихнах, но не сякаш ми е забавно.
- Дай ми фенера, моля те, Ричард. Не мога да ти го обясня.
- Твоят Нимир Радж, разбира го? - Гнева гореше срещу кожата ми, като рояк пчели. Почти болеше.
Намръщих му се.
- Питай го сам, сега ми дай фенерчето. - ако ми се ядосаш, не ми отнема много време да се ядосам и аз.
- Искам да бъда твоят Улфик, Анита, твоят тип, каквото и, по дяволите, да означава това. Защо не ме оставиш да бъда... - той спря да говори и извърна поглед.
- Мъж. Това ли щеше да кажеш?
Той погледна обратно към мен и кимна.
- Виж, ако продължим да се срещаме, или каквото и да правим, трябва да се разберем за нещо. Егото вече ти не е мой проблем. Не бъди мъж за мен, Ричард, бъди човекът от когото се нуждая. Не трябва да си по - голям и по - смел от мен, за да бъдеш мъж. Имам мъже приятели, които прекарват по - голямата част от времето си, опитвайки се да докажат, че са по - големи, с по - големи топки от мен. Не ми е нужно това от теб.
- Какво ако ми е нужно да съм по - смел от теб, за себе си, а не заради теб?
Помислих за секунда, две и казах.
- Не се страхуваш да слезеш долу в шахтата, нали?
- Не искам да слизам и не искам да виждам какво са направили на Грегъри, но не съм изплашен колкото теб, не.
- Тогава не те прави по - смел от мен да слезеш в дупката, не е ли така? Защото няма да ти струва нищо да слезеш долу.