Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
- Ще я споделиш с друг мъж? - каза Якоб, с глас изпълнен с недоверие.
- С двама други мъже. - каза Мика.
Това провлече вниманието на почти всички към него. Погледнах го, но главно гледах реакциите на другите, особено на Ричард. Другите бяха шокирани, Ричард замислен, сякаш Мика най-накрая е направил нещо,което не мрази.
- Тя е човешкият слуга на Господаря на града. Бивайки моя Нимир-Ра не променя нещата. Почувствах белега, който ги свързва и не е нещо, което може да се прекъсне, както изглежда, и белега свързващ я с Улфрик няма да се прекъсне.
- Нищо не я свързва с Улфрик, освен упоритостта й и неговата. - каза Якоб.
- Така ли мислиш? - Мика го направи на въпрос.
Якоб изглеждаше несигурен. Кръвта от носа му най-накрая бе започнала да намалява.
- Видял си повече отколкото аз, ако си мислиш, че все още имат специална връзка.
- Повече отколкото всеки от нас е видял.
Това дойде от Парис, която бе избутала пътя си до началото на тълпата.
- Аз съм Нимир-Радж, разбира се, че виждам повече от теб.
Гласът му го направи толкова логично, толкова въпрос на факти.
- Аз съм Гери, трети по линия за трона.
- Ноа е трети по линия. Мисля че ако го попиташ, той ще каже, че също не е видял това, което аз. Трети по линия да бъдеш Нимир-Радж или Улфрик не е същото като да си истинското нещо.
Не мислех да дам на Мика онзи благодарствен поглед, който исках. Все още бяхме твърде надълбоко в сферата на блъфа и не достатъчно сигурно от другата страна.
- Не може наистина да споделяш своята лупа с двама други мъже - каза Парис.
Бе избутала пътя си да застане пред Ричард, с гръб към мен. Или искаше да бъде оскърбителна или е глупава. Може би и двете.
Ричард погледна надолу към нея и не бе приятелски поглед. Някак си не мисля, че Парис някога е имала добра позиция да бъде лупа, не и с Ричард начело.
- Какво аз и моята лупа правим или не правим, не е твоя работа.
Видях я да отстъпва все едно я бе ударил или може би бе ударил гордостта й. Тя наистина си мислеше, че може да го съблазни и той да избере нея. Можех да й кажа, че сексът не е ключът към сърцето на Ричард. Харесваше го достатъчно, но не един от приоритетите му, не и ако се смесва с други неща. Това бе същата грешка, която Рейна бе направила с него или една от грешките, който бе направила с него. Рейна също никога наистина не го разбра с Ричард.
- Не можеш просто така да решиш да не гласуваш за това. - каза Якоб.
- Да - каза Ричард, - мога.
Застанах зад Якоб:
- Това значи да си Улфрик, Якоб.
- Ще се върнеш към диктатурата след всичките онези възвишени разговори - каза Якоб.
- За тази нощ е достатъчно, че Анита е моя лупа и това няма да се промени. Ще обсъдим всичко останало по-късно.
- Казвам да гласуваме дали глутницата иска да се върне към диктатура. - каза Якоб.
- Ако някой не намести този нос ще зарасне накриво. - казах.
Погледна ме.
- Ти стой настрана от това.
Ричард повика мъж с къса кафява коса и изискани мустаци. Той свали раницата от раменете си и започна да вади медицински запаси.
- Оправи носа му - каза Ричард и се обърна към Силви. - Когато е превързан избери някой хора и ескортирай Якоб до oubliette.
Чу се мърморене из тълпата. Един ясен глас, който не бях чувала преди, каза:
- Не можеш да направиш това.
Ричард погледна напред, търсейки из тълпата и те замръкнаха под погледа му. Силата му се плъзна от него като горяща невидима мъгла, нещо, което полепва по кожата ти и ти е трудно да дишаш. Те отбягваха очите му; някой дори паднаха в поза на подчинение, телата им ниска към земята, очи нагоре, ръце и крака до тялото, карайки ги да изглеждат малки и безпомощни, ясно искайки да не бъдат наранявани.
- Аз съм Улфрик тук. Има ли сред вас, който не са съгласни с това, тогава те спокойно могат да предизвикат следващия в линията, и следващия след това, докато не са Фреки, после да се обявят за Фенрир и тогава може да ме предизвикат. Ако ме убиете може да бъдете Улфрик и може да наложите каквато си искате политика. До това време, затваряйте си устите и следвайте заповедите ми.
Не мисля, че някога съм чувала Ричард да псува. Тишината бе достатъчно тънка да се среже. Якоб я сряза, както и знаех, че ще. Избута мустакатия доктор настрани, докато ниския мъж се опита да превърже носа с както изглеждаше марля.
- Анита се показа като подкрепа и като твой гръбнак. Убива ли и измъчва ли за теб както Рейна за Маркус?
Юмрукът на Ричард се появи от нищото, толкова бързо, че не можех да го проследя. Бе почти магическо. В един момент Якоб бе прав, в следващия момент бе на земята с очи обърнати навътре към главата му.