Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Попитах:
- Все още ли съм лупа до церемонията?
- Предполагам. - каза Ричард.
- Да. - каза Силви. И се погледнахме взаимно.
- Добре.
Ритнах Якоб в лицето, въпреки че не бе толкова силно колкото ударих Ричард. Не трябва да ритнеш толкова силно да получиш същата вреда.
Гледах кой в глутницата ще направи движение към нас и кой не. Не видях какво правят всички, но видях достатъчно. Никой близо до трона не направи и крачка да ме спре или да му помогне.
Якоб се заклатушка на краката си. Носът му бе разпръснат като презрял плод. Кръв се стичаше по лицето му, по ръцете му като червена вода. Той извика срещу мен, глас изпълнен с кръв, която навлезе надолу по гърлото му.
- Счупи ми носа!
Бях в защитна позиция, онази, която научих по кенпо, за всеки случай, но не се опита да ме удари обратно. Мисля, че знаеше, че има твърде много хора наблизо търсейки си извинение да го ударят. Якоб бе слаб, но бе по-умен отколкото изглеждаше и не толкова арогантен.
- Аз съм лупа на клана Тронус Роки. Може би само за тази нощ, но съм лупа тук. И той е Улфрик и ти ще покажеш уважение!
- Нямаш право да поставяш под въпрос Гери на този клан. Заслужил съм си мястото. Ти просто чукаш Улфрик.
Засмях се и се вгледах в него, правейки го несигурен.
- Знам закона на глутницата, Якоб. Няма значение как съм получила работата. Всичко, което има значение е че съм лупа и това значи, че освен за Улфрик, думата ми е закон. Очите му бяха несигурно и първата истинска следа от страх се появи, като горчива миризма във вятъра.
- Ти ще бъдеш детронирана като лупа. Думата ти не значи нищо тук.
- Аз съм Улфрик тук, Якоб, не ти, и казвам чии думи значат нещо и чии не. Докато нямаме церемония за скъсване на връзките й с глутницата ни, Анита е все още лупа, и ще подкрепя каквото тя казва.
- И аз. - каза Силви.
- И аз. - каза Джамил.
Шанг-Да каза:
- Подкрепям своя Улфрик във всичко.
- Тогава нека да имаме малко ирония - казах. - След като бе идея на Якоб да сложи Грегъри долу в oubliette, нека да заеме мястото му там.
Якоб започна да протестира, ръце все още опитващи се да спрат кръвта от носа му.
- Не можеш да направиш това.
- О, но тя може - каза Ричард и имаше студенина в него, която не бях виждала преди. Сам не би му хрумнала подобна идея, но му хареса. Това ме остави за узная колко изнервен е бил с Якоб.
- Страхотно - казах. - Ще отидем ли като цивилизовани превръщачи до oubliette и спасим Грегъри?
- Няма доброволно да сляза в дупката - каза Якоб. Гласът му звучеше малко смешно, въпреки цялата тази кръв и смачкан нос, но той звучеше като себе си. Не би трябвало.
- Твоя Улфрик и твоята лупа решиха да отидеш - каза Силви. - Да откажеш на заповедта е да отречеш авторитета им.
Джамил продължи:
- Да отречеш авторите им е да бъдеш обявен извън закона на клана.
Якоб се вгледа в мен, когато каза:
- Ще се подчиня на моя Улфрик, но няма да призная Нимир-Ра за моя лупа.
- Ако аз кажа, че е лупа, тогава да отречеш, е да поставиш авторитета ми като Улфрик.
- каза Ричард.
Очите на Якоб трепнаха към Ричард.
- Гласувахме да не е наша лупа.
- Гласувам да се върне - каза Ричард, гласът му бе дълбок и тих, но достатъчно ясен да бъде чут.
- Нека има друго гласуване - каза Якоб, все още опитвайки се да забави кръвта от лицето си. - Пак ще гласувам против нея.
- Не, Якоб, не ме разбра. Казах, че гласувам да се върне, не ти, не някой друг, само аз. Очите на Якоб се разшириха.
- Проповядваш за демокрация в действие откакто се присъединих към тази клан. Отказваш се от всичко, сега?
- Не всичко, но не гласуваме за Фреки, или Гери, или за Хети и Скол. Не гласуваме за Улфрик. Защо трябва да гласуваме за лупа?
- Тя се чука с Нимир-Радж. Само заради това трябва да бъде прогонена като лупа.
- Това е мой проблем, не твой или на глутницата.
- Ти също ли ще я чукаш? Мислиш ли, че Нимир-Радж ще споделя?
Ричард започна да казва нещо, но Мика проговори първи, правейки стъпка напред от останалите, пазачите му го последваха.
- Защо не попиташ самия Нимир-Радж?
Ричард ме погледна, с въпрос в очите. Свих рамене.
- Попитай го, Якоб - каза Ричард. Кръвта почти бе спряла да капе от устата на Ричард.
- Възразяваш ли ако Улфрик чука твоята Нимир-Ра?
Якоб все още кървеше като заколено прасе. Гърдите му, стомаха, дори отпред на шортите му бе просмуквано с кръв.
- Бих се съгласил на всички условия, който Анита пожелае, стига да остане моя Нимир-Ра и любима.