Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
57
_Замъкът Мидълхам, Йоркшър, юни 1483_
Всяка сутрин, когато изляза от параклиса, отивам и заставам на върха на южната кула, взирайки се на юг, по пътя за Лондон. Един ден виждам тънък стълб от прах, който се вдига, носен от вятъра, над неравния път след преминаването на половин дузина конници. Извиквам на прислужницата си:
— Доведи децата в стаята ми и повикай стражите. Някой идва.
Разтревоженото й изражение и начинът, по който хуква надолу по стъпалата ми подсказват, че не съм единственият човек, който знае, че съпругът ми далеч не е успял да подсигури спокойно встъпване във властта на племенника си, а и е в опасност, и че тази опасност може да достигне дори нас, тук, в най-сигурния ни дом.
Чувам как решетката на крепостната врата се спуска с трясък, а подвижният мост се вдига със скърцане, и бързите стъпки на мъжете, които се втурват да застанат по стените на замъка. Когато отивам в голямата зала, децата ме чакат. Маргарет държи здраво ръката на брат си. Едуард е препасал късия си меч, а бледото му лице е решително. И тримата коленичат за благословията ми и когато полагам длан върху топлите им глави, ми идва да заплача от страх за тримата.
— Към замъка идват конници — казвам колкото мога по-спокойно. — Може би са пратеници на баща ви, но при този смут, който цари в страната, не смея да поемам рискове. Затова изпратих да ви доведат.
Едуард се изправя на крака.
— Не знаех, че в страната цари смут?
Поклащам глава.
— Не се изразих правилно. Страната е мирна, в очакване на справедливото управление на баща ви като регент — казвам. — Мястото, където цари смут, е дворът, защото мисля, че кралицата ще се опита да управлява вместо сина си. Може да се опита да си присвои ролята на регент. Безпокоя се за баща ти, който е обвързан от обещанието си към краля да вземе принц Едуард под своя закрила и да го научи как да управлява, да го постави на престола. Ако майката на принца е враг, тогава баща ти ще трябва да отсъди и да действа бързо и решително.
— Но какво ще направи кралицата? — пита ме малката Маргарет. — Какво може да направи срещу нас, срещу почитаемия ми чичо?
— Не знам — казвам. — Затова сме подготвени за нападение в случай, че се стигне до там. Но тук сме в безопасност, войниците са силни и добре обучени, а хората в замъка са ни верни. Цяла Северна Англия ще подкрепи баща ви, сякаш сам той е крал — опитвам се да им се усмихна. — Вероятно съм нервна. Но собственият ми баща винаги беше готов да се отбранява. Баща ми винаги вдигаше подвижния мост, ако не познаваше посетителя.
Чакаме, заслушани. После чувам как началникът на стражата изкрещява, искайки от посетителя да се представи, и неясния отговор. Чувам тракането на веригите, докато спускат подвижния мост, и глухия удар, когато той се допира до далечния край на крепостния ров. Зъбчатата решетка на крепостната врата изскърцва, когато бавно я вдигат.
— В безопасност сме — казвам на децата. — Сигурно са приятели, които носят съобщение.
Чувам тропот на крака по каменните стълби, които водят към залата, а после моят страж отваря вратата и сър Робърт Бракънбъри, приятелят на Ричард от детинство, влиза с усмивка.
— Съжалявам, ако съм ви разтревожил, милейди — казва той, като коленичи и ми подава писмо. — Дойдохме бързо. Може би трябваше да изпратя предварително някого да ви уведоми, че това е моят отряд.
— Сметнах за редно да бъда внимателна — казвам. Вземам писмото и давам знак на камериерката си да налее чаша разреден ейл за сър Робърт. — Можете да си вървите — казвам на децата и на дамите си. — Ще говоря със сър Робърт.
Едуард се поколебава.
— Мога ли да попитам сър Робърт дали баща ми е в безопасност и е добре?
Сър Робърт се обръща към него и се навежда, така че двамата с десетгодишното момче да са на една и съща височина. Заговаря внимателно на трите деца:
— Когато тръгнах от Лондон, баща ви беше добре и правеше най-доброто, на което беше способен — казва той. — Принц Едуард е поверен на грижите му и баща ви ще се погрижи той да се възкачи на трона, когато му дойде времето.