Върховното кралство [Рицарят]

— Вярно е — съгласи се Лорн.

И все пак се тревожеше и това можеше да се прочете по лицето му.

— Можем да се опитаме да разберем какво е станало — предложи Лиам.

Лорн се поколеба, но всички го насърчаваха с поглед да приеме — искаха да помогнат.

— Добре — каза той. — Но дискретно и предпазливо. Не е необходимо да ви напомням, че не сме особено популярни тук: ако Алан не ни беше поканил, щяхме да спим в някой трюм. Така че няма нужда да добавяме още нещо, ако Старият се е забъркал в някоя каша.

— Не е нужно — каза Вард. — Тук съм.

Всички се обърнаха към вратата, през която старият ковач току-що беше влязъл.

— Добре ли си? — попита Йерас.

Вард кимна, но погледът му беше мрачен, а чертите на лицето му — изопнати от притеснение.

— Какво става? — попита Лорн.

— Може ли да говоря с теб?

— Разбира се.

Останалите разбраха и се оттеглиха, като размениха кимвания с Вард, който оцени жеста им.

— Всичко ще се оправи, момчета. Благодаря.

— Логан! — извика Лорн.

— Да?

— Пази на вратата, моля те.

— На вашите заповеди.

Наемникът с остриетата близначки затвори вратата зад себе си, като остави Лорн и Вард сами в оръжейната зала.

— Става въпрос за Нае — каза ковачът тихо. — Била е арестувана.

— Нае? Но защо?

— Тя беше член на една група бунтовници, които искаха да попречат на отстъпването на Ангборн.

— Идеалисти.

— Патриоти! — поправи го Вард с тон, който прозвуча по-сухо, отколкото му се искаше и веднага съжали за това. — Извинявай — продума той, след като се успокои. — Знаех, че това е много лоша идея.

— Към тази група ли отиваше да се присъедини, когато напусна Ориал?

— Да.

— И ти си знаел. И си я оставил да го направи.

Старият ковач не обърна внимание на упрека.

— Възпитах я да бъде независима. Да взима сама решенията си. Както добрите, така и лошите.

— Това очевидно е било лошо.

Вард се ядоса.

— Знам бе, по дяволите! — извика той.

Логан сигурно беше чул това възклицание. Лорн и Вард се обърнаха към вратата и зачакаха, но тя остана затворена.

— Добре — каза Лорн след малко. — Какво се е случило?

— Всички са били заловени преди няколко седмици. Нае, както и останалите.

— Тя къде е сега?

— Тук. Пристигнала е вчера с… багажа на принц Ирдел. Малък подарък за Естеверис.

— Как го научи?

— Все още имам неколцина приятели. Сигурни приятели.

Лорн прокара ръка по лицето си и се замисли.

— Не можем да оставим Нае в ръцете на Естеверис — каза Вард с почти умоляващ глас.

— Зная — каза Лорн, без да престава да размишлява. — Зная…

— При това положение какво ще правим?

Лорн все решение.

— Ти нищо няма да правиш — каза той. — Аз ще говоря с Алан.

— Идвам с теб.

— Не.

— Лорн, моля те. Това е Нае. Дъщеря ми.

Лорн се поколеба, но накрая отстъпи.

— Добре. Но ще мълчиш и дори няма да помръдваш, ясно?

— Ясно. Благодаря, Лорн.

— Ще ми благодариш, когато измъкнем Нае от тая каша.