Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Предупреждавам те, пар’чине… – започна Джардир.
– Не го отричай – настоя Арлен. – Да бъдеш Шар’Дама Ка, означава да вземаш важни решения, нали? Да понасяш отговорността за тях.
– Така и правя – отвърна с равен глас Джардир.
– Аз също – рече Арлен. – Исках да науча тайните на Анокх Слънце толкова силно, колкото и ти. Когато успях да се довлека до Оазиса на зората и защитих тялото си, имах достатъчно храна, за да се измъкна от пустинята...
– Или да се върнеш в Анокх Слънце – завърши Джардир.
Арлен кимна.
– Прекарах много време там в проучвания. Демоните са единственото нещо, което може да се яде. Трябваше да оцелея, за да предам на другите онова, което научих.
Той вдигна пръст във въздуха.
– Но оставих мястото в същото състояние, в което го намерих. Обзалагам се, че хората ти дори не са разбрали, че съм бил там. Значи, кой от нас по-добре оказва почит на Еверам и се бие с Ний?
Джардир се ухили злобно.
– Не споменавай Еверам или Ний, пар’чине. Ти не вярваш в тях.
– И въпреки това съм по-добър във вашата религия от теб! – отвърна Арлен и скръсти ръце на гърдите си.
– Ти ядеш алагайско месо – каза Джардир. – Наистина ли смяташ, че ще се опазиш от покварата му?
Арлен се засмя.
– Какъв проклет лицемер си ти! Целият ти живот, възходът ти към властта, завоевателният ти поход, всичко това е диктувано от алагай хора, а си седнал да ми говориш за поквара? Следвайки изкривената ти логика, как е възможно гласът на Еверам да се чува от демонски кости?
Джардир сви устни.
– Често сам съм се чудил, но силата им не може да бъде отречена.
– Разбира се, че не – рече Арлен. – Можеш да видиш проклетата магия. – Той посочи към Копието. – Копието на Каджи има демонска сърцевина. Както и Короната. Магията не е зло, а ядроните не са войници в някаква вечна война – продължи Арлен. – Те са просто животни, като нас. Животни, които милиони години са живели в сърцевината на Ала, окъпани в силата на Ядрото. Развили са се така, че да поглъщат и задържат част от тази сила, а ние сме се научили да я обръщаме срещу тях. Това е всичко.
Той протегна защитения си юмрук.
– Татуировките ми дават сила, но не повече от твоите белези. Истинската сила идва от яденето на месо. Затова мога да се разтварям във въздуха и да рисувам защити във въздуха. Да правя неща, за които ти се нуждаеш от Короната и Копието или изобщо не можеш да правиш. Сега си имам моя собствена демонска сърцевина.
– Ако те са просто животни, както казваш – рече Джардир, – рискуваш сам да се превърнеш в едно от тях, ако продължиш по този път.
– Знам го – отвърна Арлен. – От години не съм ял демони, но силата като че ли е останала завинаги с мен.
– Но си позволил и на своята дживах да рискува – рече Джардир.
Арлен отново се засмя, но този път в смеха му нямаше снизхождение. Веселието му бе искрено.
– Да ѝ позволя? Ти виждал ли си Рена Бейлс? При нея няма позволяване.
– Ядронски си прав – рече Рена, хващайки го за ръката.
Арлен я погледна с любов в очите, но продължи да говори на Джардир.
– Молих я да не го прави, но тя знае какво е заложено тук и се опитва да навакса. Мисли си, че ако не го направи, аз ще се разтворя и ще сляза в Ядрото да се бия с алагаите без нея.
– Не го карай да звучи като някаква налудничава мисъл – обади се Рена. – Сам ми каза, че те призовава. Аз също го чувам сега, когато се плъзгам по пътеките. Но това е битка, която не можем да спечелим сами.
Тя очакваше Джардир да се ужаси от мисълта, че Ядрото ги зове, но той само кимна.
– Зовът на Ний е силен, но вие трябва да устоите. Цяла Ала разчита на нас. Вярвайте в Еверам и Той ще ви запази силни.
Арлен поклати глава.
– Никога не ме е бивало да вярвам в нещо друго, освен в себе си и в онова, което е мое.
Джардир протегна ръка и внимателно докосна гърдите му.
– Еверам е в теб, приятелю мой. Няма значение дали ние сме го създали, или той е създал нас. Той е светлината в теб, когато навсякъде е мрак. Той е Гласът, който ти нашепва как да различиш правилното от грешното. Той е Силата, която си извлякъл при пустинните си изпитания. Той е Надеждата, която носиш в себе си, докато изпълняваш този налудничав план. – Красиянецът се усмихна. – Той е Упоритостта в теб, отказваща да приеме истината, която ти нося.
Арлен се усмихна.
– Поне за това последното ти вярвам.
– Сега, като изяснихме всичко, може би пленникът вече не ни трябва – рече Рена. – За всички нас има пряк път надолу.