Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Вървеше по следите на демона от няколко минути и видя, че е пристигнала тъкмо навреме. Полският демон се беше оттеглил сред високата трева, търсейки укритие за няколкото мига, в които щеше да е уязвим, докато се дематериализира. По-нисшите търтеи не бяха толкова бързи, колкото елитните демони – или самата тя – и бяха абсолютно беззащитни, щом изпаднеха в транс.
Тя видя как мускулите му се отпускат и скочи върху гърба му, като обгърна с ръце тялото му. Докато падаше назад, демонът махаше безпомощно с ръце и крака. Рена заби ножа си в гърдите му и дръпна рязко надолу, разрязвайки корема му.
На хоризонта се появи светлина и ядронската плът започна да пуши и да цвърчи. Рена отчаяно бръкна в отворената рана, откъсна колкото можа месо и го натъпка в устата си, преди слънцето да е успяло да го изпепели.
Последваха няколко секунди кърваво мляскане, последвано от искра, когато стичащата се по брадичката ѝ сукървица пламна. Тя извика изненадано.
Внезапно нещо проблесна и острият връх на копие проряза тревата като коса. Пред нея стоеше Шанвах, стиснала оръжието си в готовност. Но щом видя тялото на демона, се сепна.
Веднага отскочи назад и се поклони дълбоко.
– Прости ми, че не уважих молбата ти, сестро, но се притесних. Когато извика, си помислих...
Тя вдигна очи.
– Но разбира се, че не. Ти си Рена вах Харл и никой демон не може да издържи срещу...
Аурата ѝ се изгуби в изгряващото слънце, но очите на Шанвах разкриха достатъчно на Рена. Тя знаеше.
– Шанвах, почакай... – започна тя, но жената се обърна и избяга.
Когато Рена се върна, всички бяха излезли в двора, застанали в сянката на кулата. Шанвах беше паднала на колене, опряла глава в земята. Шанджат стискаше копието си.
Арлен и Джардир изглеждаха готови да се сбият отново, този път на живот и смърт.
Когато се приближи, всички погледи се обърнаха към нея. Шанвах скочи на крака и я посочи с копието си.
– Тя е слугиня на Ний!
– Невъзможно – рече Джардир. – Тя се би заедно с нас срещу самия Алагай Ка.
– Тя е покварена – настоя Шанвах. – Кълна се, Избавителю, пред Еверам, в честта си и надеждата да попадна в Рая. Със собствените си очи видях как се храни с нечистото месо на алагай.
– Невъзможно – повтори Джардир, сочейки към изгряващото слънце. Те продължаваха да стоят в сянката на кулата, но Рена бе застанала изцяло на светло. – Как може който и да е слуга на Ний да стои под лъчите на Еверам, ако...
Но после изведнъж се обърна рязко и погледна към Арлен. За миг се озова до него и улови ръцете му, прониквайки надълбоко в аурата му.
– Вярно е – прошепна Джардир. – Еверам да ни пази, аз ти се доверих, а през цялото време ти си служил на Ний.
– Ядрото да те вземе, стига се държа като някой глупак! – извика Арлен.
– Защо иначе ще оскверняваш тялото си със...!
Арлен изръмжа и отблъсна Джардир настрани с такава сила, че Шанджат трябваше да отскочи, за да не се сблъскат. Всички се напрегнаха, готови за битка, но Арлен остана на мястото си, без да се опитва да продължи схватката.
– И имаш куража да ме питаш защо?! Нощ, нима си мислиш, че съм го искал?
Той гневно посочи Джардир с пръст.
– Вината за това е твоя, както и за проклетото мастило.
– Сега ти се държиш като глупак, пар’чине – каза Джардир. – Не съм ти пъхал насила демонско месо в гърлото.
– Не, ти, Шанджат и останалите ме оставихте полумъртъв в проклетата пустиня – сопна му се Арлен, – след като ме пребихте, обрахте и се опитахте да ме хвърлите на демоните, защото за пръв път от три хиляди години проявих дързостта да спечеля Алагай’шарак още в първата нощ.
Шанвах погледна към Шанджат с ококорени очи.
– Татко, това не може да е истина.
Шанджат свали копието си и се обърна към нея.
– Вярно е, дъще. Ние се покрихме с позор заради това, което трябваше да направим в онази нощ, но пар’чинът беше откраднал Копието на Каджи и не биваше да му позволим да го задържи.
– Увърташ думите по-добре от кхафит на пазара – изрече ядно Арлен. – Никой не беше виждал това копие от три хиляди години. Мощта му принадлежи на цялото човечество и аз го отнесох честно и почтено на Джардир, за да го споделя с вас.
– Шарумът да замълчи! – отсече Джардир, без да отмества поглед от Арлен. – Ти също увърташ думите, пар’чине. Това по никакъв начин не обяснява защо си ял това нечисто месо.
– Така ли? – рече Арлен. – Сам каза, че в Анокх Слънце няма храна. Затова хората ти го опустошиха по-зле и от мисловните демони. Не е имало време да проявяват уважение. Просто си искал да плячкосаш града.