Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— До помпената станция остават десет минути — извика Еди.
Мърсър изправи рамене и забеляза, че Майк Колинс го гледа учудено, сякаш чете мислите му. Без да му обръща внимание, Мърсър се наведе напред и надникна през предното стъкло на пилотската кабина. Сигналните светлини на двата «Хюи» приличаха на проблясващи скъпоценни камъни в мрака, студена, но утешителна светлина, свидетелстваща за присъствието на други човешки същества в необятното пространство. Хиляди квадратни километра гори от брези и бели смърчове разделяха планинската верига на Аляска от хребета Брукс, към който се приближаваха. Районът бе осеян с десетки реки, потоци и малки езера.
— Има ли движение по магистралата «Далтън»?
— Не видях нищо, а от половин час летим над нея. Не забелязах полицейски коли на мястото, където са катастрофирали микробусите от «Алиеска» — отвърна Еди. — Пътят е безлюден.
— Обади се на Ноф. Кажи му, че почти сме пристигнали.
— Вече го направих. Информацията не им се понрави.
— Хубаво, Искам да изостанеш най-малко километър и половина, докато другите хеликоптери се приземят и Ноф ни даде знак, че е чисто. Ако Кериков и хората му все още са там, войниците на Ноф би трябвало да се справят с тях. Кериков няма да очаква такъв силен отпор заради пиротехническото си шоу във Феърбанкс.
— Това означава ли, че си изгубил подсъзнателното си желание да умреш? — подразни го Еди. — Последния път, когато летяхме заедно, ме накара да се приземя в епицентъра на ядрена експлозия, до която оставаха две минути.
Мърсър се засмя.
— Съкращенията в бюджета отново намалиха възнаграждението ми за риск под минималната надница. Нападам само бюфети с алкохол, ако нямам изрична заповед от президента. Това ми напомни, че наистина бих могъл да… Какво става, по дяволите?
От тъмната земя се извиси мълния, която порази първия «Хюи». Очертанията му се видяха за миг в огъня на унищожението му. Хеликоптерът започна да пада в горящо кълбо. Пилотът на втория «Хюи» се отклони от курса си, когато в небето излетя друга ракета «SA–7 Грейл».
«Грейл» бяха известни на силите на НАТО като абсолютно неточни и заредени само с три килограма силно възпламеним експлозив в бойната глава, но въпреки това бяха смъртоносни срещу ниско летящи хеликоптери. Изстреляната по «Хюи» ракета нямаше модерна охлаждаща система, която да помогне на инфрачервените сензори да засекат топлинното излъчване, но успя безпрепятствено да прехване мишената. Вторият «Хюи» също се взриви.
Еди Райе направи рязък завой и подаде максимална тяга на турбините и роторите, опитвайки се да излезе от обхвата на ракетите, изстрелвани с ръчен гранатомет. Останките на двата «Хюи» се посипаха на земята като метеоритен дъжд. Горивото, металът и членовете на екипажите им бяха разпръснати във фонтан от пламъци и отломки. Дърветата около мястото на катастрофата се подпалиха от горящите хеликоптери. Боровете пламнаха като кибритени клечки. Щяха да бъдат необходими няколко часа дъжд, за да угасят наситения с гориво пожар.
— Гледайте за проклетите ракети! — изкрещя Еди, като ту дърпаше, ту натискаше лостовете в усилие да попречи на терористите да се прицелят точно.
— Изстреляха една отдясно — извика Мърсър, когато видя, че от тъмната гора се извиси още една ракета.
Еди зави толкова рязко, че хеликоптерът загуби почти триста метра височина само за няколко секунди.
Ракетата мина покрай тях. Инфрачервеният и мерник не можа да прихване тръбата за отходни газове на хеликоптера.
Горивото и се свърши и тя се отправи обратно към земята. По време на трескавата маневра никой не забеляза, че във въздуха се издига друга ракета.
Ракетата беше пред тях и насочващата и система ги търсеше упорито и решително. Дългата метър и трийсет «Грейл» най-после засече топлинното им излъчване, леко промени траекторията на атаката си и бързо скъси разстоянието между себе си и корема на хеликоптера.
— Мамка му! — изкрещя Майк Колинс, а младият сержант, който седеше на мястото на помощник-пилота, започна да пищи.
Мърсър усети, че се парализира. Страхът, стегнал гърдите му, когато първите два хеликоптера бяха свалени, го отпусна в този последен миг, за да може да посрещне смъртта спокойно и да я наблюдава безстрастно как се приближава.