Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
— Шоя пита: Какво струва машина за сериъно пруизводству?
— Зависи какво ще произвеждат машините — отвърна Джейми.
— Джами-сама, той пита, моля, да кажеш какви стоки правят за продажба в Англия. Не сега, след три дни, моля. Ако шоя се съгласи, може би прави търговска компении и внесе машина за сериъно пруизводству в Нипон.
Джейми се усмихна.
— Серийното производство, машините и фабриката първоначално излизат скъпи. То не е като акционерното дружество, което предложих. Няма как да събера толкова много пари.
— Джами-сама, ти не тревожи, не тревожи за парите. Гиокояма може купи и продаде Йедо, ако поиска. — Хирага се усмихна мрачно, тъй като Джейми премига. — Шоя ти благодари, и аз ти благодаря. Моля, след три дни кажи какво прави и цената. Ще те изпратя до вкъщи.
— Няма нужда, благодаря.
Хирага се поклони, шоя се поклони, Джейми им отвърна с поклон и излезе. Навън бе паднала нощта.
— Чай, господарю? — попита шоя.
Хирага кимна, щеше да си тръгва, нуждаеше се от баня и масаж. Бе доволен от себе си, бе уредил всичко, само не бе получил предполагаемото възнаграждение от три коку за Джейми Макфей.
Шоя нареди да донесат пресен чай. Когато прислужницата излезе, той рече:
— Получих нови вести. С пощенски гълъб. Отами-сама, за господаря Йоши и за шиши. Сигурно искаш да ги чуеш.
— Престани да ме разиграваш! Разбира се, че искам да ги чуя. — Щом двамата останаха сами, Хирага взе да се държи надменно и като самурай, без да се усети. — Какви новини?
— Имало е нов опит за нападение срещу господаря Йоши.
— Мъртъв ли е? — попита Хирага, изпълнен с надежда.
— Не, Отами-сама, ето, моля, прочети сам. — С престорена кротост шоя му подаде къс хартия, същия, който по-рано бе показал на Райко и Мейкин: «Опитът за убийство на Йоши призори в село Хамамацу се е провалил. Самотният шиши убиец е съсечен от него. Дамата Койко също загинала при схватката. Предайте на Глицинията нашите искрени съчувствия. Ще получите още сведения, щом е възможно.»
Хирага го прочете и ахна:
— Кога е станало?
— Преди три дни, Отами-сама.
— Нещо друго?
— Все още не.
След като прочете съобщението, главоболието му сякаш се усили, мислите му се объркаха. «Койко е мъртва, още един шиши е убит! Кой? Щом тя е мъртва, какво ли става със Сумомо?»
— Уведоми ли къщата на Глицинията?
— Да, Отами-сама.
— Какво каза Мейкин?
— Тя, естествено, обезумя, Отами-сама.
— Какво друго знаеш, шоя?
— Казвам ти всичко, което засяга теб и шиши.
— Ами Кацумата и Такеда?
— Говори се, господарю, че са на път към нас, както вероятно и господарят Йоши.
— Кога се връща той? Променил ли е вече намеренията си? — попита той объркан. «Случайно ли е убита Койко при схватката, или Йоши е разкрил, че е свързана с нас, както и Мейкин?» — А?
— Не зная. Може би след около осем дни, Отами-сама. — Шоя забеляза безпокойството на Хирага и си помисли: «Да, ще се тревожи, разбира се, в голяма опасност е, но, ийе, колко е ценен този младеж! Съгласен съм, че е или би могъл да стане национално богатство. Ъкуиунерно дружеству — чудесна идея! Моят син от утре ще работи с този Джами гай-джин, ще изучи варварските обичаи и вече няма да се нуждая от Хирага, който ми създава само грижи и, о, толкова съжалявам, е обречен. Както и всички ние, ако не сме разумни.» — Отами-сама, виждам голямо раздвижване на войски около нас.
— Така ли? Какви войски?
— Бакуфу са подсилили трите най-близки оттук попътни спирки на Токайдо. И… също петстотин самураи са се разположили северно и южно от нас по пътя. — Капка пот се стече по страната му. — Анджо ни поставя в затруднено положение.
Хирага изруга — той също бе усетил, че напрежението се засилва.
— Какво чуваш, шоя? Кани ли се да ни нападне?
— Де да знаех, Отами-сама. Ако“ кажеш на Тайра за войските, навярно ще разберем какъв е планът на гай-джин.
— Ще обстрелват Йедо, всеки глупак го знае. — Хирага усети, че му прилошава при мисълта за неизбежната победа на гай-джин, макар че тя щеше да послужи на соно-джой, както нищо друго. — Тайро не ще може да предотврати… — Сърцето му подскочи и той млъкна.
— Освен, Отами-сама?
— Освен отговора от историята, обичайното решение: внезапно, брутално, изненадващо нападение, което да унищожи флотата им. — Хирага се учуди, задето сподели мисълта си и бе толкова откровен с такъв нискостоящ човек, макар шоя да бе умен, ценен съюзник, а скоро щеше да му стане и търговски партньор.