Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
— Хей, и вие ли сте суеверен като мен?
— Да. Сигурен ли сте за законното ни право в тая работа?
— Повече от сигурен, но ако Дребосъка Уили поиска, ще измъдри десетки обвинения, не бойте се. Слушайте, каквото и да се случи. Тес Струан няма да ви прости, а с вашата заплата е свършено и вие ще се озовете в бързей без гребло.
— Не. Ще се върна в Индия…
„Странно как лошото води към добро и доброто към лошото. Всичко това наистина ме накара да взема решение. Този път наистина ще се върна, ще се върна в Куш Бехар в Бенгалия, където бях разквартируван и откъдето бе тя. Ще намеря семейството й и… и после ще видим. Имам достатъчно спестени пари и ми остава някоя и друга година, синът и дъщеря ни вече са големи, сраснали са се с Лондон, получиха добро образование, платих за възможно най-доброто, сестра ми и съпругът й са истинските им родители. И двамата са пълноценни англичани.
Аз съм добър лекар, а Господ е свидетел, че в Индия се нуждаят от лекари, дори от некадърни, така че, кой знае, може да намеря малко щастие… дори не очаквам това, само малко покой след вледеняващия ужас, че я убих.“
Вече уморен, Хоуг огледа двата ковчега. Последен поглед да провери дали всичко е, както трябва. Взе петролната лампа, излезе и залости вратата зад себе си.
Полумесецът хвърляше сянка през отворените прозорци. Тихо се помръдна още една сянка. Сержант Тауъри надникна в моргата. Беше объркан. „Защо доктор Хоуг пристигна посред нощ и защо копа в градината като презрян крадец на гробове, за да сложи в ковчега на туземеца пръст?
Който много знае, рано остарява, мойто момче, но не и вашият покорен слуга, не когато съм дежурен. Утре ще огледаш по-отблизо, преди добрият доктор да се събуди и преди, всемогъщи Боже, да пристигне Палидар на оглед. Току-виж, той намерил отговора.“
48.
Канагава
Петък, 14 декември
— Е, докторе? — запита Палидар с леден глас.
Току-що го бяха повикали. Хоуг седна на края на стола, чувстваше се неловко и бе бледен. Изпънат и в униформа, Палидар изглеждаше внушителен, макар да бе настинал. На бюрото лежеше шапката му с перо, до нея сабята му, ранната утринна светлина проблясваше по сърмените ширити. Зад него стоеше сержант Тауъри. Камбаните от храма биеха зловещо.
Хоуг кротко сви рамене.
— Баласт.
— За Бога, докторе, тук не е военен трибунал и мен лично не ме интересува дали си напълнил ковчезите с кравешки лайна. Само бъди любезен да ми кажеш защо си направил това снощи.
— Аз… аз си помислих, че не е лошо.
— Искам да зная, сега… — Кашлицата го прекъсна. Раздразнен, Палидар си издуха носа и се изкашля, изхъмка и отново се закашля.
Хоуг се оживи:
— Аз… ние имаме специален нов сироп за кашлица в клиниката, настинката ще ти мине веднага. Съдържа хинин, опиум. — Той понечи да се изправи. — Ще взема малко…
— Седни! Ковчегът, за Бога, а не настинката ми! Сержантът те е видял. Длъжен бе да ми докладва. Сега ми обясни, защо?
Хоуг въртя, сука, но капанът си беше капан. Изруга сержанта наум и заяви:
— Може ли… може ли да поговорим насаме, Сетри, приятелю? Моля те!
Палидар го изгледа кръвнишки.
— Добре, сержант! — Тауъри отдаде чест и излезе с отсечена стъпка. — Е?
— Ами, виждаш ли… виждаш ли… — Въпреки че Хоуг бе решил да му се сопне да си гледа собствената работа, че вече не подлежи на военна дисциплина и „Слава Богу, вие, проклети офицери, ме тормозихте достатъчно преди, но вече няма да ви се удаде отново…“, той внезапно се чу да разказва цялата история най-подробно и да завършва с думите: — Значи разбираш, Сетри, имаше разлика в теглото и пръстта бе най-подходяща… Слушай, Джордж Бабкот ще дойде всеки момент, но той не бива да научава, никой не бива да знае… и ти не знаеш нищо… ние само ще изпратим погрешния, не, необходимия ковчег на борда на клипера, а тази вечер, щом катерът пристигне, ако е рекъл Господ, ще го погребем, както искаха те с Анжел. — Хоуг си повя с ръка, почувства се по-добре, но в същото време го терзаеха угризения. — Не знаеш нищо. Сега… сега ще ти донеса сиропа за кашлица.
— Седни, ако обичаш. — Палидар го изгледа кръвнишки. — Ти си бил голям глупак. Първо: погледна ли през прозореца?
— А? — Хоуг направи каквото му наредиха. Прозорците гледаха към морето. То бе сиво, вълнението силно и дъждовни облаци изпълваха небето и скриваха слънцето. — О!
— Да — „О, не! Още преди да се стъмни, ще започне страшна буря, така че не се надявай на погребение с катер дори да беше възможно, а ти знаеш, че Сър Уилям нареди погребението да се извърши в Хонконг, и, за Бога, така и ще стане.“
— Но, Сетри, недей…