Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
— Тес няма да го погребе според волята му. Смятам, че това е най-малкото, което мога да сторя за приятеля си. Ще уредя нещата с катера — рече Джейми, вдигна вестника и отново го зачете.
Доктор Хоуг пристигна през нощта в Легацията в Канагава, разположена в едно крило на будистки храм. Посрещна го Тауъри, дежурният сержант, спретнат в своята гвардейска униформа, с висока шапка, алена туника, бели панталони и черни ботуши.
— Не ви очаквахме преди изгрев, докторе.
— Просто трябва да се уверя, че всичко е готово. Ще тръгнем рано.
Докато го придружаваше до частта от храма, използвана за морга, Тауъри се засмя:
— Ако сте го оставили готов, докторе, сигурно е готов, защото той не ходи на разходки. — Отвори вратата. Помещението бе просторно, с мръсен под и достъп до градините през залостените врати. Тауъри подуши въздуха.
— Още не вонят като трупове. Искате ли да ви помогна?
— Не, благодаря. — Два празни ковчега лежаха върху подпори, капаците им бяха до тях, други бяха изправени до стената. Телата лежаха върху мраморни плочи, покрити с чаршафи. В другия край имаше големи варели с лед. От тях се процеждаше вода и се просмукваше в отъпкания пръстен под.
— Ами туземецът? Докога ще го държим?
— До утре. — На Хоуг внезапно му премаля при мисълта, че според обичая тялото ще бъде изискано за кремация според шинтоисткия ритуал, но този път нямаше да има тяло.
— Какво става, докторе?
— Нищо, просто… благодаря, сержант. — Сърцето му отново заби спокойно, тъй като си спомни, че мъжът бе кореец, един от няколкото рибари корабокрушенци, които едва свързваха двата края, нямаше как да бъде изпратен у дома, нежелан и презиран от местните. Бабкот се бе съгласил да кремират тялото му в будисткия крематориум. — Всъщност можеш да ми помогнеш, сержант.
Тялото на Малкълм бе измито и облечено след аутопсията от японските им помощници стажанти. Сержантът го хвана за краката и те го преместиха в ковчега.
— Изглежда много добре за труп. — Лицето на Малкълм излъчваше умиротворение. — Нека да преместим и другия, докторе. Няма нужда да си навличате херния, нали, този малък негодник тежи не по-малко от двайсетина кила.
— По-добре да го увием в чаршафа му. Кореецът бе само кожа и кости. Дизентерията го бе свършила. Двамата заедно го поставиха в ковчега.
— Благодаря. Само ще подредя нещата, после ще си легна.
— Добре, докторе. Ще проверя дали стаята ви е готова.
Щом остана сам, Хоуг залости вратата. Със съгласието на Анжелик бяха решили да се откажат от традиционното излагане на мъртвеца в отворен ковчег за отдаване на последна почит. Лекарят внимателно плъзна капака на място. Закова го много бързо.
А сега — другия ковчег. Щеше да има голяма разлика в теглото. „Какво да използвам? Пръст! Лопатата на гробокопачите лежеше от едната страна — не всяко тяло се кремираше. Отвън пръстта бе мека. Нощта бе студена, лек вятър шумолеше в растенията. Той копаеше бързо и внасяше пълните лопати, разпръсваше пръстта около и върху трупа и я отъпкваше силно. С няколко клонки запълни пролуките. Доволен, Хоуг постави капака и го закова с пирони. Облегна се на ковчега, дишаше учестено, бе изпотен и мръсен и още по-разтревожен. «Небесният» е прав — помисли си той, докато си миеше ръцете в кофата. — Няма да успеем.“
— Вие сте смахнат, докторе — бе казал Скай с хриптяща кашлица, — и тя също, а и аз, задето се съгласявам. Аз съм „вътре“. Дребосъкът Уили ще се побърка, но както и да е — утре през нощта. — Разговаряха преди няколко часа в клуба — шумен и свадлив както обикновено. — Да пийнем по още едно.
— Ще пия кафе, благодаря, после най-добре да тръгвам.
— Нейната история ми напомня за моята Нели, докторе. Ожених се, когато бях стажант чиновник на шестнайсет, а тя на петнайсет. Поне се преструвахме на женени и живеехме в една мансарда на Флийт стрийт, близо до старата чешърска кръчма на Сам Джонсън. Тя умря при раждане, хлапето също. — Той предложи пура човека с количката: „Изнесете вашия мъртвец“, и повече не ги видях. През оная година върлуваше холера, също и дизентерия, гробищата бяха претъпкани до краен предел. — „Небесният“ се изплю в плювалника. — Не бях се сещал за малката Нели от години. Били ли сте женен, докторе?
— Да, веднъж, тя също умря в Лондон.
— Още едно съвпадение, а? Никога не съм чувствал желание да се оженя след Нели — заклех се никога повече да не бъда беден без значение как — все бях в движение, пътувах твърде много. Имах много момичета, но никога не хванах сифилис. А вие, докторе?
— Не. — Хоуг се бе прекръстил. — Все още не.