Гай-джин (Част III)

— Така ли? — Думите й го завариха неподготвен, защото той и Малкълм се бяха уговорили да не казват никому. Ами Норбърт? Норбърт не влизаше в сметката, просто бе объркал врага, а Норбърт винаги е бил враг.

— Тайни ли, госпожо?

— Той ми каза, че ви харесва и ви се доверява, както и аз, че вие сте човек, който може да пази тайни, както и да ги научава, и който знае цената на старите приятели — в китайския смисъл.

— Вярно е. Аз също го харесвах и му се доверявах.

— Джейми разправя, че сте си запазили място на «Буйният облак».

— Да, госпожо, така е.

— Съпругът ми каза, че възнамерявате да му дадете важни сведения как да разори Брокови. Щели сте да му ги кажете вчера сутринта след… Едва вчера ли беше? Сякаш е минала цяла вечност — за Малкълм беше цял живот, горкият Малкълм.

Горнт въздъхна, тъжно му бе за нея.

— Да. Разрешете да ви кажа, че сте се променили, госпожо. Различна сте. Без да ви изглеждам нахален и безсърдечен, уверявам ви, че промяната много ви отива.

— Десет хиляди пъти предпочитам съпругът ми да е жив и да не съм се променила. — Собствената й откровеност я изненада, макар, както и на Малкълм, винаги да й бе лесно да разговаря с Горнт. — Още не съм сигурна дали промяната ми харесва. Да пораснеш толкова бързо е, как да се изразя — болезнено плашещо.

Анжелик се изправи и повторно напълни чашата му, после премести кофичката с изстуденото шампанско на масата, по-близо до него.

— Благодаря. — Присъствието й го вълнуваше повече от всякога.

— Реших да не пътувам до Хонконг с клипера.

— О, да, госпожо, според мълвата не искате отново да се качите на борда му заедно с тленните останки на съпруга си. Щели сте да пътувате с пощенския кораб. — Щом бе чул това, за по-сигурно се бе срещнал с агента, за да си запази място, но всички каюти вече бяха заети. Прокле се и се опита да намери Джейми, но той не бе в сградата. — Разбирам защо не искате да пътувате с «Облака».

Ръцете й лежаха спокойно в скута, гласът й бе тих и овладян.

— Ще споделите ли с мен тайните, които възнамерявахте да кажете на съпруга ми?

Той се усмихна с приятната си усмивка, очарован от нея, но поклати отрицателно глава.

— Не, госпожо, съжалявам — дори и да имах някакви.

Тя кимна, без да се обиди.

— Не го и очаквах, сигурна съм, че не бих ги разбрала, а освен това и така, и така нямаше да успея да ги използвам резултатно, нали? — Горнт се усмихна. — Но Тес Струан може, нали?

— Госпожо?

— Според съпруга ми, ако нещо се случело с него, вие сте щели да идете веднага в Хонконг, за да се споразумеете с майка му и да сключите с нея същия договор, който сте сключили с Малкълм. Той ми каза, че правите това, защото мразите Брокови, но не ми каза защо. — Тя се пресегна и си поигра със столчето на чашата си. — Тес Струан със сигурност ще използва сведенията ви, ако са верни, нали? Това е било във вторник, в деня, преди да се оженим.